Броят на положителните тестове за COVID-19 нарасна през последните седмици. Появиха се гласове, искащи затягане на режима и опасения от претоварване на здравната система. Правителството реши, че болниците трябва да се презапасят с предпазни облекла. Доколко обосновани са притесненията? Поискахме от НЗОК по Закона за достъп до обществена информация данни за отчетените през последните 4 месеца хоспитализациите на пациенти с положителен тест за COVID-19.

В периода от 1 март до 30 юни тази година общо 1697 души са били лекувани в болница с COVID 19. С изключение на три случая на деца, отчетен от столичната инфекциозна болница, всички останали са на лица над 18 годишна възраст.

Лечението на тези 1697 души е проведено в 70 болници в страната, в това число държавни, общински и частни. 199 от тях са били лекувани в отделение за интензивни грижи, а на 109 е била приложена механична вентилация.

Има ли натиск върху здравната система? Има ли опасност от недостиг на легла и капацитет в болниците?

Най-лесно може да се добие представа за мащаба, като тези данни се сравнят с данните за обичайните нива за хоспитализации през предишните години, когато не е имало COVID-19.

През последните няколко години (2015-2019) средно годишно НЗОК заплаща над 2 милиона хоспитализации, което прави около 170 000 месечно и около 6000 дневно. Средно месечно от март до края на юни за болнично лечение с COVID 19 са постъпвали 400 души, което прави средно 13-14 души на ден.

Сравнението показва, че хоспитализациите на пациенти с COVID-19 са едва 0,225% от дневните хоспитализации, обичайно извършвани в страната през последните години.

В страната ни има разкрити 42000 легла за активно лечение, от които 10 000 -12 000 средно годишно не се използват. 400 легла са били заети от пациенти с COVID-19 през последните 4 месеца.

Това прави 0,9% от всички активни легла и малко над 3% от незаетите.

Според заповедта на здравния министър, в страната са определени 1200 легла за интензивно лечение на болни с COVID-19, които са оборудвани е респиратори и са с възможност за механична вентилация. От предоставените от НЗОК данни се вижда, че за 4-те месеца общо на 109 души са били прилагани интензивни грижи с механична вентилация. От 1200 легла постоянно заети са били средно не повече от 25-30.

И без данните за средния престой на болните в интензивните отделения може да се види, че използваемостта на леглата в реанимациите е била около 1%. Освен това трябва да се има предвид, че общият брой на разкритите реанимационни легла е два пъти по-голям от определените със заповедта на министъра.

За последните 4 месеца в страната са починали около 40 000 души. От тях 308 са имали положителен тест за COVID-19. Това прави 0,77%, като трябва да се има предвид, че при голяма част от тях COVID-19 е съпътстващо заболяване, а не основна причина за настъпването на смъртта.

Този бърз сравнителен анализ на данните, предоставени ни от НЗОК, показва безусловно, че страховете от „претоварване“ на здравната ни система са силно преувеличени. От гледна точка на капацитета на системата, болничното лечение на пациенти с COVID-19 е в рамките на статистическата грешка. Ако не беше медийната истерия, подклаждана от заинтересованите лица, здравната система най-вероятно нямаше да отчете COVID-19 в годишните си отчети. Болестта щеше да е обект на научни изследвания, вероятно няколко научни доклада, дисертации и презентации.

Такива са фактите. Числата не лъжат. Всеки, който твърди обратното или нищо не разбира от организация на здравеопазването, или има за цел да манипулира общественото мнение.

Д-р Стойчо Кацаров, Право и здраве