НАРЦИС И МИСИРКИ - КРАТКА ИСТОРИЯ НА ДЪЛГАТА, ИЗГАРЯЩА ЛЮБОВ

Никога няма да разберем кой обича Бойко Борисов най-много. В това оспорвано състезание през последните 19 години ласкателите се сменят в безкрайна въртележка, а той остава непоклатим в своето желание да упражнява власт въпреки моралните, психологически и комуникационните закони в нашия шарен свят. За неговия политически близнак Силвио Берлускони италианският актьор Джорджо Габер казва „Не ме е страх от Берлускони сам по себе си. Страх ме е от Берлускони в мен“.

„Бойко Борисов се окъпа в детска обич в Слънчев бряг… После даде на репортерка да му пипне мускула“, пише Божидар Божков на 11.09.2002 г. във в. „Сега“. Това е в началото на неподражаемата кариера на Бойко Борисов, която днес е в залеза си или поне така се надяват хилядите протестиращи по площадите. И ако в детската обич има нещо невинно, то в образа на репортерката, пипнала мускула, е събрана вина на три нива: поставя медиите в подчинено и унизително положение, спомага за изграждането на образ, който макар и свалил по-късно кожения шлифер, продължава да обикаля страната, яхнал джип, пръскайки съмнителен чар през всички информационни канали, и трето – отдава значение на физиката пред интелектуалните възможности на човека, заел се да управлява родината ни. По времето на тази дописка Бойко Борисов е главен секретар на МВР от една година. Голямото разгръщане на медийния му образ тепърва предстои.

Дали сме почитатели и отрицатели, той е факторът Борисов през последните две десетилетия от живота ни. Борисов е възможен заради всички нас. Някои се спасяват през вицовете за него, други избягаха в чужбина, трети правят кариера на цената на някакъв свой „оправдан“ компромис, трети станахме вътрешни емигранти и градим личен свят, уж независим от общия.

Само пет години след като репортерката му пипна мускула, на 28.10.2007 г. Btv съобщава следната новина „Допитване в най-голямата интернет търсачка показва, че в глобалната мрежа има близо милион страници, в които фигурира името на Бойко Борисов. С пъти по-малко излизат на запитване "Супермен" или "Батман". Новина та звънти! Борисов току-що е избран за столичен кмет, медиите виждат в негово лице не политическа фигура, а Батман и Супермен в едно. Все още сме на входа на приказния политически „Дисниленд“.

След още две години, на 01.07.2009 г., в политическия живот на страната се намесва и провидението. Българската версия на „Дойче веле“ пише – „Борисов – пратен от провидението… От какво значение е неговото минало, щом казва, че иска да промени нещата, смятат привържениците на Борисов.“ Това с миналото е препратка към биографията му на собственик на охранителна фирма и съдружник на хора от подземния свят. През същата година, на 5 юли 2009 г., известният телевизионен водещ и лице на сутрешния блок на bTV Николай Бареков връчва букет от 9 гербера на Бойко Борисов в чест на победата му на изборите. От екрана се лее задъханост и розова слуз.

Трудно е да спреш българите да го обичат. Той говори първосигнално, улично, често пикантно и фриволно. Някои изявени демократи виждат в негово лице много повече – борец срещу корупцията и несправедливостта. „За тия 20 години България беше хиляда пъти ограбена и няма нито един осъден крупен бандит. Нито един!... Бойко Борисов нищо не написа, но изкара веднага 50 дела, 150 факта за крупни далавери, 200 позорни договора и ги публикува, извади всичко това на бял свят… Проблемът на Бойко е, че си създаде прекалено много врагове. Но зад него стои народът, който адмирира борбата му с престъпността и корупцията“, казва Емил Кошлуков на 14.11.2010 г., цитиран от „Блиц“. Тази година явно е една от най-силните за Борисов, защото друга известна журналистка Соня Колтуклиева, споделя пред сп. „Слава“ на 02.12.2010 г. „Бойко със сигурност има по-здрави мускули от Путин, нима се съмнявате?! Генерала е по-красив и мъжествен от дребничкия екс-КГБ агент.“

Но неговият образ е многолик. Ето например, на 28.12.2010 г. екип на „24 часа“ ни сочи друга негова черта, която да адмирираме. „Дори най-върлите му политически опоненти се възхищават на ораторските умения на българския премиер. Думите на Бойко Борисов не звучат като извадени от учебник. За сметка на това обаче попадат право в целта.“

Нищо не може да спре устрема на Борисов през тези години. Медиите търсят най-добрия ракурс на масивното му тяло, човъркат за детайли – свири на китара, вдига тежести, играе тенис, вкарва голове на футбол. Особено интересен е репортажа на Миролюба Бенатова от тези славни времена в сп. LOVE style (26.06.2012) и препечатано в десния сайт „Медиапул“. В него „министър-председателят Бойко Борисов обича да рисува, правейки точни копия на класически произведения, свири на китара, разучавайки песни, когато не може да заспи, не е влюбен, но си “има една госпожица, която ще прибере”.

Но той не само пее, рисува и свири на китара. Мачото на българската политика е изявен спортист. На това в соц времената му казваха всестранно развита личност. Василен Димитров пише на 02.06.2012 в dnes.bg - „Борисов доказа за пореден път, че за разлика от другите политици, които флиртуват със спорта само когато трябва да позират за снимка с шампиона, той самият е един от героите.“

Вървим смело напред през медийния лабиринт. Борисов е приключил предсрочно първия си мандат като министър-председател на 21 февруари 2013 г., но това с нищо не вреди на медийния му облик. „Съвсем късо подстригана коса. Леко набола брада. Широки рамене. Лош поглед. Незабележима вледеняваща усмивчица. Бойко Борисов отдавна замени вдигнатата яка на коженото яке, под което се показваше пистолет, с елегантен костюм на политик, но рейтингът му е по-висок от този на всеки друг конкурент“, пише Ани Клисарска на 01 август 2013 г. в сп. „Жената днес“.

Второто правителство на Бойко Борисов има също лек и безметежен медиен живот. Соня Колтуклиева на 03.07.2014 г. е цитирана от frognews.bg със следното твърдение „Още преди няколко седмици заявих по телевизията, че подкрепям Бойко Борисов и ГЕРБ.“ Кратко и ясно, което й прави чест, защото много медийни деятели го усукват по най-сложен начин. Но на мен лично много ми допада за целите на нашия пъзел написаното от Диляна Ценова на 12.03.2015 в 168chasa.bg – „Неговите афоризми ще се изучават в училище и ще бележат отделните глави от миналото ни, когато сме били във светлината или под управлението на тази забележителна фигура.“ Звучи като фейсбук майтап, обаче не е.

Следващата година е също доста медийно щедра към Борисов. Ивайло Крачунов споделя следната мисъл пред радио К2 на Илияна Беновска, датата е 24.07.2016 г. „Бойко Борисов е като Кристиано Роналдо – обиждат го, но никой не може да отрече успехите му“. Самата Беновска не би допуснала някой да я засенчи в любовната надпревара за вниманието на Борисов. Ето откъс от обръщението й към премиера Борисов от 07.02.2016 в ефира на Канал 3 „Уважаеми господин министър–председател Борисов, следвайте пътя си. Призван сте! Напред и нагоре в тази геополитическа и икономическа криза - по-трудна от времето на Втората Световна война – длъжен сте след 10 изборни победи и през втория си мандат като министър-председател на България.“ Обаче това състезание хич не е лесно. През същата година Кристина Кръстева, която написа биографична книга за Бойко Борисов, пише в „24 часа“ на 10.06.2016 г. –„Който му падне, все го бие…. При всичко това не е чудно, че Берлускони му мери гърба с педи“.

През май 2017 г. започва третия мандат на Бойко Борисов като премиер на България. Медии от всякакъв калибър продължават неотклонно да поддържат този вече поостарял и наедрял мачо на българската политика. Екип на ПИК пише на 30.03.2017 „Политически феномен не само от български или балкански, но и от европейски мащаб – Бойко Борисов… И зад всичко това стои един българин, който успява да остане и човек от народа“. Малко спънат словоред, но предполагам е от емоцията. След посещението на папата Валерия Велева пише в „Епицентър“ на 26 май 2018 г. „Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син - видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им“ (става дума за папа Франциск и Бойко Борисов). Простете, но го намирам за култово! За съжаление, линкът вече не работи, публикацията е прибрана от сайта.

Фаворитът ми за 2019 е участие на Петьо Блъсков в „Канал 3“ на 10.11.2019 г. „ГЕРБ участваха в изборите, с това което са направили – инвестиции, подредба на държавата. Каквото говорят, са го направили.“ Вярно, че не може да се сравни с патоса на ПИК, но те са недостижими в това направление. И накрая нещо за финал от Калина Андролова в „24 часа“, 19.06.2020 г. „Борисов е политически устойчив, враговете му не знаят как да се борят с него и подменят политическия разговор с компромати.“

Втори финал от Данка Радева, 10.06.2020, ПИК– „Борисов сам срещу всички негодници. Обречен да успее.“ Нямам представа дали линка ще бъде валиден още дълго време, защото тези дни медията на Недялко Недялков сменя посоката.

Пиша всичко това не за да злепоставя някого, а за да се подготвим за следващите лидери в българската политика, които след събитията от последните дни ще се опитат да ръководят живота ни. Умереност и пак умереност в хвалбите, критиките и емоциите.

Почти две десетилетия обитавахме с Борисов оня виц дето се казва „Пусни телевизора, за да ми кажат колко съм добре“. Допуснахме да не се явява на парламентарен контрол или да го прави формално, неглижирано и в краен случай, все едно не става въпрос за харчене на наши пари, а за негови лични; все едно не става дума за нашето здраве, а за негов дар към нас; забравихме, че образованието е най-голямото ни завещание от нашите възрожденски предци, а не проста статистика и бюджети, които се влачат пасивно след ученика. Допуснахме властите да се обслужват една друга вместо да се контролират една друга. Това е разврат, от който трудно ще се отървем. Допуснахме вчера да прекъснат централната емисия новини на БНТ, за да слушаме каканижене от джипката на премиера и т.н. и т.н.

Следващите, които и да са те, ще заварят батак, корона криза и преобладаващ калинков административен апарат. Вероятно ще ги сменяме един след друг на бързи обороти, загубили всяко търпение. Надявам се, че след дългото ни преживяване с медийния образ на Борисов, всеки следващ управляващ ще бъде съден според образованието, думите, моженето, подхода, стила, класата, а не според тарикатлъка.

Ще завърша с мисълта на Джорджо Габер, който казва:

„Не ме е страх от Берлускони сам по себе си. Страх ме е от Берлускони в мен“. И мен.

Автор: Дея Йорданова

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/narcis-i-misirki-kratka-istoriya-na-dylgata-izgaryashta-lyubov