ПОЧИТАМЕ ПАМЕТТА НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА МАРИНА
На 17 юли Православната църква почита паметта на света великомъченица Марина. Света Великомъченица Марина понесла нечовешки мъчения, отдавайки своя живот на християнската вяра. В течение на няколко века християните търпели много и нечувани изпитания и страдания, пролята била много кръв.
През това велико за вярата време Иисус чрез Светия Дух избра измежду езичниците угодни Богу мъже и жени, за да ги направи благовестници на словото Си и на спасението и да ги прослави. Бог им отвори врата за словото и в езическия свят, за да разгласят Христовата тайна. И те, обхванати от любовта Христова, смело проповядвали Евангелието и покорявали на Словото все повече и повече хора. Една от избраниците на Бога била св. великомъченица Марина.
Марина е дъщеря на езически жрец от Антиохия, живяла през ІІІ век. По това време римската власт жестоко преследвала християните. Някои от тях се криели по пустините и в планините, а мнозина от тях оставали в градовете, където проповядвали и разпространявали Божието слово. От един такъв християнин 12-годишната Марина научила за Господа Иисуса Христа и сърцето ѝ се изпълнило с любов към Него. Марина не се бояла открито да изповядва името Господне, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.
Когато станала на 16 години, в околностите на града девойката срещнала Олимврий – управител на източните области на империята. Той пристигнал в техния град, за да предаде на съд християните. Марина така поразила управителя с необикновената си красота, че решил да я вземе за жена. Но като влязъл в разговор с нея девойката не скрила и това, че вярва в християнския Бог на християните и, че е посветила живота си на Него. Като чул това Олимврий заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, но да не ѝ направят нищо лошо.
Така той се надявал лесно да я склони да се отрече от християнската вяра. На другия ден Марина била изправена пред съда. Олимврий ласкаво ѝ казал: "Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници." Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебна жертва, - отговорила девойката – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател. "
Управителят започнал да увещава девойката ту с примамливи обещания, ту със заплахи, но Марина била непреклонна. Девойката била подложена на нечовешки мъчения, които тя понасяла достойно и търпеливо изтезанията.
През нощта докато била в тъмница тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак и чула думите: "Радвай се, Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен цар!" Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. Тя молела Бога да я удостои със Свето кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния чертог. Тези молитвени думи навели управителя на мисълта да удави Светата мъченица и заповядал да му донесат огромна каца с вода.
Марина извикала: "Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над Твоята рабиня, развържи моите вериги и нека тая вода ми бъде желаното от мен свето кръщение и възраждане на живот вечен! " Едва свършила молитвата си и веригите й се разкъсали, а самата тя била огряна от неизказана светлина. Тогава управителят я осъдил на смърт.
Преди мъченическия си край Марина призовала хората да познаят истинския Бог. В този предсмъртен час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към вечен покой. Тогава Марина навела глава под меча на палача.
Според народните вярвания Марина е символ на небесния огън, покровителка на жътвата и нивите. Тя е покровителка на здравето, пазителка от змии и закрилница на Южното ни Черноморие. Често Св. Марина е изобразявана като победителка на дявола, която убива дракона-изкусител.
Почитането ѝ съвпада с третия ден на горещниците. На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве, а хората си взимат от него, за да запалят огнището. Вярва се, че през тези дни, който се изкъпе в бликнала топла вода, няма да боледува през цялата година.
В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като "господарка на змиите" и лечителка на ухапаното от тях.
Св. Марина е покровителка на град Созопол. На 17 юли градът чества своя празник.
На този ден празнуват всички с имена: Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела, Марин, Марчо