Още преди да бъде идентифициран първият пациент, инфектиран с COVID-19 в България, Сдружение „Лекари на Света“ започна информационна кампания за предотвратяване разпространението на инфекции, предавани по въздушно-капков път.

Екипът на сдружението получи информационни материали от РЗИ - Сливен и обучи екипа, работещ в на терен, за това как да насърчи спазването на респираторна и лична хигиена.

Когато бе обявено извънредното положение, ръководството на Лекари на света реши да изтегли екипа, работещ на терен, поради факта, че не успяхме да гарантираме безопасността на нашите колеги. За да не се откъсваме от общността и да продължим да подкрепяме хората, живеещи в квартала „Надежда“, Сдружение „Лекарите на света“ създаде страница в социалната мрежа, която постоянно предоставя информация за превенция, както и заповеди и указания на отговорните институции.

След като разбрахме, че по време на пика на пандемията в квартал „Надежда“ работят само един здравен медиатор от Община Сливен, един общопрактикуващ лекар и една медицинска сестра, нашият колега взе решение да се върне на терен, за да подкрепи профилактичните и информационни дейности. Взехме решение да привлечем в борбата с корона вируса да привлечем и нашите доброволци, обучени от експерти на Сдружението, и след като те получиха всички необходими предпазни средства за защита, започнахме работа на терен.

За да осигури по-добро покритие, нашият екип откри 24-часова телефонна линия, която функционира без прекъсване както за хората от квартал „Надежда“, така и за останалите граждани на Сливен и региона.

В рамките на извънредното положение служителите на „Лекари на света“ и нашите доброволци достигнаха с информация и консултации до 5 156 души от „Надежда“.

Персоналът и доброволците на Сдружението допринесоха и продължават да участват в дейности за повишаване осведомеността на населението и подпомагат работата на здарвните власти при транспортирането и проследяването на идентифицирани активни или съмнителни за Ковид-19 случаи и лица. За нас е от съществено значение подкрепата на Община Сливен и координацията на дейностите между всички институции и организации, както и с кметския наместник в квартал „Надежда“ - г-н Стоянов.

Наблюдавайки нагласите в социалните мрежи, установихме, че голяма част от населението на Сливен обвинява жителите на квартал „Надежда“. Важно е да се отбележи, че както в началото на епидемията, така и сега негативните и лошите нагласи не помагат на никого. Вирусът не дискриминира и не избира по пол или възраст, социален статус или цвят на кожата. Вирусът е еднакво опасен за хората от квартала „Надежда“ и за хората извън него. Имаше многобройни предложения за карантина на целия квартал и забрана на жителите му да напускат границите му. Това обаче е невъзможно поради редица причини, някои от които са липсата на аптека и банкомат. Освен това голяма част от жителите на „Надежда“ работят извън чертите на квартала. Опасни в днешната ситуация не са хората, а безотговорното отношение на всички нас, неспазването на мерките за безопасност и социална дистанция, което се случва навсякъде във и извън квартал „Надежда“. И не на последно място, затварянето на квартал „Надежда“ , би било силно дискриминационно, тъй като някои други жилищни райони, които не са населени с роми, не са затворени, дори ако броят на заразените там е по-голям.

Проблемите, с които се сблъскваме всички са повсеместни - много от нас са загубили работата си, много от нас продължават да работят по различен от предишния начин, а също получават по-ниски от доходи през месеците на извънредното положение. Всичко това води до много проблеми и напрежение както вътре, така и извън нашите семейства. За съжаление, жителите на квартала „Надежда“ са изправени пред същите тези проблеми, но в повечето случаи гарнирани с дискриминация и омраза.

Децата от квартала трябваше да завършат учебната година дистанционно, като всички деца в България, но с тази разлика, че голяма част от тях нямат нито достъп до компютър или таблет, нито достъп до интернет. И нека не забравяме, че някои от родителите в „Надежда“ не са в състояние да подкрепят децата си, защото те самите не умеят да пишат и четат.

След като повечето от превантивните мерки отпаднаха, хората, които са загубили работата си, започнаха да търсят нови възможности. Но възможностите, предоставяни на ромите, така или иначе са ограничени, а в наши дни са по-близо до нула. Дори големите компании отказват да наемат хора от общността, без никакво обяснение или поради неоснователен страх от вкарване на вируса в техните сгради или бизнес.

По време на активната фаза на пандемията на изходите на квартал „Надежда“ бяха организирани КПП-та, които контролираха движението на жителите на квартала. Това може би ограничи разпространението на вируса. Но някои от хората, разчитащи да събират рециклируеми отпадъци, които впоследствие да продават за да си набавят минимални финансови средства, буквално гладуваха, понеже те не разполагаха с друг източник на доходи.

Лесно е да се обвиняваме един друг и да обвиняваме най-слабите като корен на всички проблеми. Но нека се замислим, че всички сме хора, без значение къде живеем, какъв цвят е кожата ни, какъв е социалният ни статус. И всички сме еднакво уязвим към Ковид-19. И, дори да е клише, „ние сме в една и съща лодка“. А здравето на малка група хора е силно свързано със здравето на всички в града.

Екипът на Сдружение „Лекари на света“ би искал да благодари на Община Сливен, на всички колеги и доброволци за подкрепата и на гражданите на Сливен, за сериозното отношение и разбиране. Заедно ще продължим да се борим с COVID-19.

от "Лекари на света" - клон Сливен