Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене и затова много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата. Народът казва: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг".

Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Според преданията тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.

Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека.

Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.

През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.

Вярва се, че който види сутрин рано при изгрев окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.

Днес имен ден празнуват Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо.

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции[1] и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. В Русия празникът се нарича Ива́н Купа́ла и се смята за езически народен празник. В Украйна името е Ивана Купала (Купайла), в Беларус името е Купалле. Източните славяни отбелязват празника с традиционно нощно къпане в нощта преди Иван Купала. Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно в тази нощ[2]. В Полша празникът се нарича Ноц Швентоянска (Свети Иванова нощ) и е свързан с подобни народни ритуали: палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци.