АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

298 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СВ. ПАИСИЙ И 258 Г. ОТ "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"

Свети Паисий Хилендарски
19.06.2020 / 13:31

На днешния ден - 19 юни, се навършват 298 години от рождението на Свети Паисий Хилендарски и 258 години от написването на "История славянобългарска".

Паисий Хилендарски е монах и таксидиот (православен монах, събиращ дарения за манастир). На 26 юни 1962 г., когато България отбелязва 200-годишнината от появата на "История славяноболгарская", Светият Синод провъзгласява Паисий за български светец. От тогава 19 юни е определен в Църковния календар на БПЦ за ден в негова памет и прослава.

Почти две години отец Паисий е осмислял идеята и написал творбата си (1760-1762 г.). Той призовава за опазване на българския език и опознаване на българската история препоръчва на съвременниците си за своята "История славянобългарска": "Преписвайте я и платете да ви я препишат".

При посещението си "в немската земя" е видял книгопечатането, но Паисий иска "Историята" да бъде преписвана на ръка, осъзнавайки, че такъв труд е гаранция за възпитаване на съмишленици. Открити са над 70 преписа на най-българската книга. До нас реално са достигнали 42.

Първият препис на Паисиевата история е направен през януари 1765 г. в Котел от отец Стойко Владиславов - бъдещият епископ Софроний Врачански, след личната му среща с Хилендарския монах. Следват Самоковският (1771 г.), Жеравненският и Рилският (1772 г.), и още десетки преписи, направени в различни български краища. В годините на етническа и духовна асимилация разказаното в "Историята" събужда обезверения българин за просвета и борба, дава му надежда за ново бъдеще.

Русчук (днешния град Русе) е единственото българско селище с направени или ползвани цели 6 преписа на "История славяноболгарская".

Първият Русенски препис е направен от хилендарския таксидиот йеромонах Пантелеймон, който пребивава в града, когато Русчушката крепост е в епицентъра на бойните действия на поредната Руско-турска война. Преписът на отец Пантелеймон Хилендарец обхваща 92 листа и е завършен през май 1809 г. На последния лист преписвачът отбелязва: "В сие лето взяша и москали град сей в месяца септемврия 13-ого числа и обладаша в нем до июня месяца до 25-ого числа и отдаша его паки туркам". По-късно този препис е отнесен на Атон, където се съхранява и до днес в библиотеката на Хилендарския манастир.

Следващият препис е създаден през същата 1809 г. от габровеца Влад Гладичов, който посещава Русчук. До 11 август с.г. той възпроизвежда преписа на отец Пантелеймон, с когото се познава, като добавя своята бележка "на ползу всем любознателем болгарским". Гладичовият препис дълго се съхранява в Преображенския манастир край Търново, откъдето впоследствие е предаден във Великотърновския държавен архив.

Жеравненският е третият препис на "Историята", четен от българите в Русчук. Той е от 1772 г. и е един от най-първите, правен по времето, когато Паисий е още жив. Върху неговите страници има бележки от читатели, сред които и даскал Никола поп Лазаров от Русе. През 1838 г. Жеравненският препис е пренесен в Одеса, Русия, и предаден на Васил Априлов. Там го проучва и Г. С. Раковски. Две десетилетия по-късно този препис става част от колекцията на украинеца Иван Курис, разпръсната по време на Гражданската война в Русия на различни места в страната.

Следващият Русенски препис е дело на даскал Никола поп Лазаров. През 1811 г. в Русчук той копира Жеравненския препис в книга с обем 72 листа, като почеркът му е определен като "черковно писмо, доста хубаво". Даскал Никола добавя свое послание към читателите на преписа му: "...прочетох тази историйца и разбрах какво е писано в нея, и вие, братя, потрудете се, та я прочетете, за да бъде в полза на българите и похвала, а за пакост на гърците и сърбите". Лазаровият препис е със специално посвещение на "хаджи Димчо хаджи Георгиевич, купцу болгарскому". Днес този препис се съхранява в Националната библиотека "Св. Кирил и Методий". Литературоведът Боян Пенев лично е направил копие на Лазаровия препис.

Русенският "Царственик" - пореден препис на Паисиевата "История", се датира не по-късно от 1831 г. Според писмо на българиста и фолклорист Юрий Венелин от 27 септември 1837 г. до Васил Априлов, този препис върху пергамент се намирал у логотета (деловодителя) на Червенската митрополия, който временно живеел в с. Бабадаг, Северна Добруджа. Няма сведения дали този "Царственик" се е запазил.

Шестият припис на "Историята" на Паисий с русенски адрес е препис от 1844 г. с вероятен търновски произход, съхраняван в библиотеката на Доростоло-Червенската митрополия и впоследствие предаден от нея на Църковно-историческия музей в София, обобщават историците.

"История славяноболгарская" първа ни дава писмени сведения и за единствения от българските светци с потекло от Русенския край - св. Димитрий Басарбовски. Въпреки многобройните си странствания из Българско, вероятно е Паисий да не е посещавал Русе, защото в труда си сочи отшелника св. Димитрий от с. Басарбово край Свищов.

През 1844 г. в Будапеща Христаки Павлович отпечатва 2000 броя на "Царственик или История болгарская". Книгата всъщност е първото печатно издание на един от вариантите на Паисиевата "История". Както доста други преписвачи на "История славянобългарска" преди него, Павлович се подписва като автор, спестявайки на читателите името на отец Паисий. "Царственикът" бързо набира популярност сред българите и като първа печатна българска история се нарежда сред най-търсените четива през Възраждането.

Според последните открити данни от Хилендарския манастир, Паисий е починал в самия край на 1772 г. при пътуването си като таксидиот в Хилендарския метох в село Ампелино край град Станимака - днешния квартал "Лозница" на Асеновград. Бил е едва на 50 години.

 

 

 
 

Copyright © 2008-2020 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев