Етническите проблеми в САЩ само са се изострили по време на пандемията и последвалата карантина, а безредиците след поредния смъртен случай, предизвикан от полицейски произвол доказват колко малко е постигнато. Това коментират Алисън Карлсън и Майкъл Хърш в списание Foreign Policy в анализ, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Минеаполис - събудих се от това, че от улицата се носеше гъст пушек. Само за една нощ палежите на Лейк Стрийт се разпространиха в целия окръг и черен дим се виждаше в небето само на няколко пресечки на север. Бензиностанцията в ъгъла беше ограбена от тийнейджъри, а прогнозата за времето се промени от „слънчева“ на „димна“.

Това се случи в петък (29 май). До уикенда нещата се влошиха. Без да спазват полицейския час, който влезе в сила в осем вечерта, демонстрантите продължиха да палят. Губернаторът на Минесота Тим Уолц проведе пресконференция посред нощ и призова всички да се успокоят. Освен това той каза, че властите разполагат три пъти повече полицаи, отколкото по време на безредиците през 60-те години.

Супермаркетът Target, където много граждани купуваха най-необходимите си стоки по време на карантината, наложена заради коронавируса, беше разграбен и изгорен. Това се случи и с други малки частни предприятия, които и бездруго бяха засегнати от епидемията. Много собственици се заключиха в магазините си на фона на вълната от насилие, която обхвана иначе тихите квартали.

Всичко започна тук, в Минеаполис, в един от най-стабилните и проспериращи градове в страната. Но до събота и неделя протестите и безредиците се разпространиха в Ню Йорк и Лос Анджелис, а в Атланта беше въведено извънредно положение. Ожесточените сблъсъци с полицията продължиха през целия уикенд в няколко града, включително във Вашингтон, а когато избухнаха протести от другата страна на улицата пред Белия дом в Лафайет парк, агентите на Сикрет сървис евакуираха президента Доналд Тръмп в подземен бункер.

Проблемът, който много американци смятаха за решен и предпочитаха да игнорират - беззаконието на полицията спрямо малцинствата - ескалира по най-шокиращия начин, а протестите - първоначално мирни - бяха използвани от престъпници и вандали. Убийството на Джордж Флойд изостри напрежението, натрупвано в Минеаполис с години, не само заради смъртта на афроамериканци от ръцете на полицията, но и поради нарастващото икономическо неравенство, пропуските в образователната система и различния достъп до услуги. Напоследък влияние оказва и фактът, че коронавирусът засегна по-силно малцинствата в САЩ. Сред тях има повече болни, починали и уволнени.

Щетите ще бъдат дългосрочни, тъй като много малки предприятия вероятно никога няма да се възстановят. Пожарите засегнаха и жилищното строителство - много недовършени къщи, така необходими на града, бяха изгорени. Някои експерти по граждански права казват, че това е нещо, което се е очаквало и че, предвид нарастването на социалното напрежение и етнически мотивираните арести, избухването на народния гняв е било само въпрос на време. Маскираните афроамерикански мъже бяха по-често спирани и арестувани по време на карантината, сред тях имаше дори лекар-доброволец от Маями, който доброволно изследвал бездомните хора за вируса.

Кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей се опита да успокои гневните протестиращи, като набързо уволни полицая Дерек Шовин, а след това срещу него бяха повдигнати обвинения. В интернет бързо се появи видеоклип как Шовин притиска врата на Джордж Флойд с коляното си за почти десет минути, докато той казва, че "не може да диша". Този инцидент напомня много на инцидента от 2014 г. свързан със смъртта на Ерик Гарнър в Ню Йорк. Шовин беше обвинен в убийство от трета степен в петък, 29 май. Контрастът със съдбата на замесения полицй от Ню Йорк Даниел Панталео, за който се твърди, че е виновен за смъртта на Гарнър, е поразителен: той беше уволнен едва пет години по-късно и никога не му бяха повдигнати обвинения.

Смъртта на Гарнър и застрелването на Майкъл Браун във Фъргюсън, Мисури през август 2014 г. предизвикаха протести в цялата страна, организирани от движението Black Lives Matter. Някои експерти и активисти за граждански права отбелязват, че след инцидента във Фъргюсън и поредицата от видеоклипове на насилие от страна на полицията властите са започнали да реагират по-активно при подобни инциденти.

В миналото полицията е поддържала „съвместна защита“, с която служителите на реда са се пазили един друг от съдебно преследване дори при най-непростимите случаи, заяви Едуард Макгуайър, професор по криминалистика и наказателно право в университета в Аризона.

„Сега не сме свидетели на такова нещо. Моята страница в "Туитър" е пълна със съобщения от полицията от цял свят и всички осъждат действията на тези служители“.

Други са много по-скептични.

"Ако инцидентът не беше заснет на видео и целият град не се бе разбунтувал, той (Шовин) щеше да бъде свободен", заяви пенсионираният офицер от военновъздушните сили Майкъл Бел. Той започна национална кампания за полицейска отчетност, когато 21-годишният му син беше застрелян през 2004 г. в Кеноша, Уисконсин.

„Трябва да има други начини за постигане на справедливост. Това просто показва колко лоша е сегашната система".

Всъщност, народният гняв в един от най-стабилните градове в централната част на САЩ разкри грозната реалност, която не се е променила много по отношение на държането на полицията под отговорност за жестоки действия спрямо гражданите, казват експертите. Когато местните полицейски управления са обвързани със синдикатите, районните прокурори зависят от гласовете им при изборите, а броят на арестите и глобите влияе пряко на финансирането на силите на реда. Затова полицейските служители рядко биват обвинявани за незаконни убийства и други хронични злоупотреби.

„Що се отнася до отговорността на полицейските служители, нещата са същите“, казва Филип Стинсън от университета в Охайо. Стинсън поддържа база данни за арестите и присъдите на полицейски служители в цялата страна. В имейл до изданието, той каза, че според неговите оценки от началото на 2005 г. само 110 полицаи в страната са арестувани за убийство или непредумишлено убийство в резултат на стрелба, докато са били на служба. Освен това през тези 15 години само 42 от тях наистина са осъдени.

Твърде често малцинствата стават жертва на такива нарушения. След Фъргюсън редица случаи, които по-рано не биха могли да изплуват, получиха гласност. Например случаят, при който полицейският служител от Южна Каролина Майкъл Слейджър осем пъти прострелва бягащия Уолтър Скот, а след това го удря и с електрошок. Министерството на правосъдието многократно призовава редица градове за реформи, но те не бързат с тях.

„Ако в Минеаполис е разрешена употребата на сила като душене, което стана причина за смъртта на г-н Флойд, други потенциално смъртоносни техники са забранени - или поне ограничени за употреба“, казва професорът по наказателно право от Университета на Питсбърг Дейвид Харис, специалист по расова дискриминация.

"Например, полицията в Чикаго ограничи използването на притискане на гърдите на заподозрения, за да няма той проблеми с дишането," припомня той.

От друга страна душенето е забранено на полицаите в Ню Йорк, но служителят на реда, който уби Ерик Гарнър дори остана на служба за известно време и не беше обвинен.

В обвинителния акт срещу ветерана от полицията в Минеаполис Дерек Шовин пише: „Подсъдимият е коленичил върху врата на г-н Флойд за общо 8 минути и 46 секунди. От тях 2 минути и 53 секунди са след като господин Флойд е загубил съзнание. Полицейските служители са научени, че такъв захват, докато (заподозреният) лежи по корем, по принцип е опасен".

Четиримата полицаи от Минеаполис вече са уволнени, а по-късно кметът на града Джейкъб Фрей заяви, че техниката, използвана от Шовин, е забранена.

Етнически мотивираното насилие сред служителите на полицията почти сигурно ще бъде една от темите в президентската надпревара през 2020 г. Първоначално Тръмп изрази съжаление за смъртта на Флойд, но след това само добави масло в огъня, цитирайки в "Туитър" реплики на поддръжници на сегрегацията от 60-те години: „Когато започнат грабежите, започва и стрелбата“.

Изненадващо е, че на петъчната пресконференция Тръмп отказа да говори за Минеаполис изобщо, казвайки: „Тук съм, за да обсъждам Китай“. (президентът обяви оттеглянето на САЩ от Световната здравна организация, за която той твърди, че е попаднала под влиянието на Пекин).

Междувременно кандидатът на Демократическата партия Джо Байдън заяви, че Тръмп призовава за "насилие над американски граждани". Байдън каза, че смъртта на Флойд е разкрила „отворена рана“ в историята на страната, добавяйки, че расизмът все още е „петно върху репутацията на САЩ“.

Подобно на събитията отпреди пет години, протестите обхванаха цялата страна, особено когато станаха известни други подобни случаи. В Джорджия протестиращите поискаха справедливост за афроамериканеца Ахмад Арбери, който бе застрелян и убит от двама души, единият от които бивш полицаи, докато е бягал. В Луисвил, Кентъки, протестиращите поискаха справедливост и за Бреона Тейлър, която беше застреляна от полицията в собствения си дом.

„По отношение на структурното насилие от страна на полицията не е постигнат значителен напредък“, заяви Алек Каракацанис, основател на неправителствената организация за правата на човека „Корпус за граждански права“.

Въпреки това, някои експерти, като Харис от Питсбъргския университет, смятат отговора на властите в Минесота за „кардинална промяна“.

„Преди (случая Фъргюсън) никой не бързаше, казваха - имайте търпение, провеждаме разследване и така нататък. Седмиците се превръщаха в месеци, месеците в години. И след това, след година или повече, когато всички вече са забравили, районният прокурор обявява (като правило, късно петък вечер), че е решил да не повдига никакви обвинения. Сега е обратното: след като събрат достатъчно солидни доказателства, обвиненията продължават".

Въпреки ареста на Шовин, щатските служители на Минесота предупреждават, че ситуацията през уикенда се е влошила и броят на протестиращите расте. Според властите мащабът на демонстрациите е много по-голям от очакваното. Въпреки че някои от демонстрантите се държат спокойно, мнозина се въоръжават и издигат барикади. Има случаи на стрелба по полицаи. Бунтовниците спират пикапи и камиони и ги ограбват. Говорителят на националната гвардия на Минесота Джон Дженсън заяви, че трите пожарни бригади в града винаги разполагат с охрана, докато се придвижват, а губернаторът е упълномощил Националната гвардия да разположи още хиляда войници.

Междувременно ФБР предупреди за сериозна заплаха за войниците от Националната гвардия.