Мила Георгиева се прибира в България на 20 май заедно с 9-годишния си син, за да се срещне с баща му. Тя подписва и предписание за оставане под 14-дневна карантина. Ден след пристигането ѝ министърът издава нова заповед, че карантината не важи за членове на семейства на българи, ако престоят им в страната е до 7 дни. Заради това Мила и синът ѝ опитват да се върнат във Виена на 24 май, но са задържани за неспазване на карантината

Казусът е само една от причините, мотивирали адвокат Ивана Мурджева да се вгледа по-внимателно в често сменящите се и понякога противоречиви заповеди на министъра на здравеопазването. За БНР тя сподели:

„Проследявам този проблем от 8 март, когато стана ясно, че ще бъдем засипани с нова нормотворческа дейност. За периода на извънредното положение министърът на здравеопазването е издал 59 заповеди. Издаването не е спряло от момента на прекратяване на извънредното положение. Оттогава насетне имаме издадени 12 нови заповеди, 4 указания и 4 документа, които бих сложила графа „други“. Това обилие от документи няма как да не предизвиква изключително голямо объркване“.

Всяка от тези заповеди съдържа разпоредби, оформени в точки, но:

„Голяма част от тези заповеди практически са нечетивни, неясни и трудно разбираеми, дори и за хора, които се занимаваме ежедневно с нормативни документи. Действително Covid-19 ни постави пред нови предизвикателства, но отвори и стари теми, които в условията на извънредно положение станаха кристално ясни. Една от много важните теми е по принцип за състоянието на нормотворчеството и на нормотворческия език. Тези заповеди са написани на български, но практически не е възможно да разберете какво искат от вас!“.

В случая с Георгиева служителите на МВР на летището са преценили, че ще спазват заповед, която междувременно е отменена, поясни Мурджева в предаването "Преди всички" по "Хоризонт":

„Заповедите важат в такъв порядък: Те биват изменяни, допълвани, променяни и отменяни. Всеки един от тези глаголи води последствия, които са административноправни, а за хората са свързани с пряко нарушаване на техните права и в резултат те търпят преки негативни последици, свързани дори с финансови. Много е възможно този, който изпълнява заповедта, да прилага заповед, която е била току-що отменена“.

Последната заповед е издадена на 26-и май но и от нея е трудно да се разбере какво точно е разрешено, защото са забранени определени действия в едни точки, но те се разрешават в други „при определени изключения и с определени указания“.

„Твърде е възможно действително, дори при добросъвестно поведение на прилагащите органи, те да изпаднат в объркване, в което изпадат всички страни по прилагане на тези заповеди“.

Всяка заповед подлежи на административен контрол, припомни адвокат Мурджева, като допълни, че част от тези заповеди вече са обжалвани от лица, претърпели последици, допълни Мурджева:

„Намираме се в изключително интересната правна ситуация, в която Административен съд трябва да гледа образувани вече дала по тези заповеди, една част от които вече не съществуват в правния мир - те са отменени, но административното производство се движи, то то работи, то ще стигне до някакво решение. Има заповеди, които отдавна не съществуват, а насрочените дела са за месец юни“.

Мурджева подчерта, че за причинени вреди има специален Закон за отговорността на държавата:

„Това е един закон, който, според мен, малко се използва и практиката по него би могла да бъде много по-изобилна, много по-интересна за нас юристите и много по-полезна за гражданите. Всеки един от тези случаи, които са в резултат от това прилагане на заповеди, според мен, може да стигне до завеждане на производство по този закон“.

Във Върховния административен съд имаше стотици дела, образувани по жалби по различни поводи, най-много заради носенето на маски. Според Мурджева решението на съда ще създаде прецедент в правната система, тъй като заповедта за маските вече е отменена.

„По принцип цялото извънредно законодателство доста обърка нормалния ход на правораздаването, създавайки поредица от нови срокове, спиране на текущи срокове….Не бих могла да се ангажирам с каквато и да било прогноза за тези дела“.

„Когато ползвателите ( потребителите, гражданите) на нормативните актове не могат да открият логична проследяемост - логиката на това как ще се развива един документ във времето - стигаме до един изключително интересен психологичeски феномен, който е отказ от прилагане, от спазване, от мотивиране към правосъдие, от търсене на справедливост. Неможейки да проследим логиката в един документ, ние всъщност се отказваме от това да търсим правосъдие, да го прилагаме“, предупреди тя.

bnr.bg/