Ще ни връхлети ли нова вълна на коронавирус в Сливен?

Това е въпрос, който едва ли много хора си задават, опиянени от решението на Националния оперативен щаб (НОЩ) и здравния министър рязко да разхлабят противоепидемичните мерки в края на изтеклата седмица.

Здравните власти лашнаха махалото в посока на почти пълно отхвърляне на доскорошните крути забрани и оставиха разпространението на вируса в ръцете на „социалната дистанция“. Сиреч на нашето съзнание. А то - съзнанието ни българско, никога не е достигало особени висини, освен когато тоягата не е на разкрач разстояние от него.

И ако днес се огледаме по сливенските улици и заведения, ще видим безчет доказателства за това. Като изпуснат от синджир народът се рее на компании насам-натам (маски се виждат от дъжд на вятър), щъка от магазин в магазин… И пълни масите на заведенията. В някои които, впрочем, купонът изобщо не е преставал. Пък камо ли сега да се спазват задължителните предписания за маски на персонала, диспенсери, дистанция между масите, дезинфекция след всеки клиент… Добре тунингованите батки и мацки са над тези неща, те са здрави, млади и, дето се вика, куршум не го лови, камо ли някакъв си вирусен налеп. Пък другите – уязвимите, възрастните, болните – да духат супата…

По примера им шумни групи от пубери джиткат нахъсано и безочливо по цял ден из Сливен, надуват децибели и кършат снаги направо на улиците, някои изглеждат като напушени, пък уж били в дистанционна форма на обучение. Роми на тайфи също се развяват по главните улици, особено из ареалите с банкомати и хипермаркети. Клошарите все така доблестно и добросъвестно чекират контейнерите привечер, сякаш нищо не се е случвало и никакъв Корона вирус не е плъзнал из ромското гето… Разбира се, от общата екзалтация не правят изключение и майките с колички и малки деца. Чийто приоритет явно е да се гушнат на сладки приказки с приятелки, вместо да си наложат спазването на постановената социална дистанция. В името на собствените си деца…

Но има и нещо, което не се връзва, в цялата тази картина с карантината и Корона вируса. И то е: защо, ако ситуацията до вчера е била толкова драматична, колкото ни се представяше, днес медицинските власти с един замах зачеркнаха всички рестрикции на социалната карантина? И ако това е станало под давлението на някакъв тип популизъм – например натиск на някои браншове, политически сметки или, не дай си боже – заради настроенията на Фейсбук, кой ще бъде отговорен, ако заразата плъпне отново, но още по-масово? Отново ли единствено ниското ни обществено съзнание? Другият вариант е ситуацията наистина да е била преекспонирана, както твърдят някои медицински, конспиративни и политически кръгове… Но тогава кому и защо беше нужно да поставя социалното равновесие и цялата българска икономиката на колене?

Впрочем, втората версия е твърде малко вероятна. В Сливен имаме твърде трагичен пример - дадохме една от малкото медицински жертви в битката със заразата у нас… Една млада жена, лекар, майка, професионалист, останала докрай на първа линия в битката за живота на поразените от Covid-19.

Засега…

Освен ако, както твърдят някои, вирусът не изчезне от само себе си – заради стоплянето на времето, повечето слънце, стадния имунитет...

Или?

Мариана Иванова