Българската православна църква чества паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий, създали славянската писменост през 862 година.

Солунските братя изпълнявали възложените им от византийския император отговорни религиозни-политически мисии при сарацините, евреите и хазарите.

За своето просветно дело получили и благословията на папа Адриан Втори, който осветил донесените в Рим славянски богослужебни книги. След смъртта им разпространението на новата азбука било довършено от техните ученици.

Прогонени от Моравия, където срещнали съпротивата на немското духовенство, те са радушно приети в България от княз Борис първи, разказва д-р Ваня Мичева от Института за български език към БАН:

„Княз Борис Първи и Симеон защитават българската книжнина и предоставят условия за развитие в Плиска, Преслав и Охрид. Благодарение на финансовата и юридическа подкрепа и последователна политика на тези прозорливи български владетели е съхранено Кирило-Методиевото наследство“.

Със Света литургия ще бъде отбелязан храмовия празник на катедралата в Ловеч, която носи името на светите равноапостоли Кирил и Методий. Тя ще бъде отслужена от ловчанския митрополит Гавриил, а в богослужението ще участват духовници от цялата епархия.

„Ще се помолим за светите братя, за България, за града, за хората. Ще се помолим да отмине тази пандемия, да няма повече болни“, каза митрополит Гавриил, а за делото на Кирил и Методий посочи:

„Без тях нямаше да има славянски просветен духовен свят, нямаше да има България. Нямаше да има славянска писменост и култура, нямаше да има християнски православни народи. Тяхното дело е огромно.“