Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син бил разпънат на кръст като разбойник и издъхнал, изпил докрай горчивата чаша на страданията.

Това е най-тежкият и тъжен ден за християнския свят.

В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Разпети петък и пиле не пее и гнездо не вие.

На утринната служба (т.е. на Велики четвъртък вечерта) в храмовете се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус Христос.

По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи - символ на величието на Спасителя по време на страданията му.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден Сам Господ принесъл Себе Си в жертва. Извършва се богослужение, наречено Царски Часове. В храма се припомня и съпреживява Христовите страдания, смърт и погребение.

Преди началото на службата, на специално издигнато място се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител, който символизира саванът с който е било завито Неговото тяло след свалянето Му от Кръста. Християните пристъпват към "гроба Христов" и благоговейно се покланят на плащаницата, символично преживявайки момента на смъртта и погребението на Господ.

По време на вечерното богослужение плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено Опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.

Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.

Защо минаваме "под масата" на Разпети петък?

В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често и от медиите. Следващите редове са посветени на християнското разбиране за случващото се на Разпети петък.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ''гробът'' Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта . Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята.

След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин се изразява преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението, което ни е дарил Спасителят.