Цветница е последният голям църковен празник преди Великден. Той винаги е в неделя. Цветница е празник, който се празнува от всички, въпреки че в различните краища на България обичаите се различават до някаква степен. Навсякъде обаче на огромна почит е върбата, която според вярванията е пазителка от уроки.

Върбовата клонка се смята и за символ на женското начало, а според старите хора, вързана на кръста, тя носи здраве и много успехи. Всичко окичено с върбови клонки на този ден ще бъде здраво и благословено през цялата година.

Именно затова често виждаме по снимки и картини на известни художници жътварки с венчета от върбови клонки на главите. С върбови клонки са окичвали и животните, а със свежи върбови листенца са захранвали малките пиленца за да не боледуват.

Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с „Осанна”, задето е възкресил Лазар предния ден – в събота. Тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – сякаш отново посрещат своя Спасител. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар.

В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.Народът нарича празника Цветница или Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден.

На този ден празнуват хората, носещи красивите имена: Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба(н), Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян(а), Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглена, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин(ка), Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Маргрет, Невен(а), Невян, Ненка, Орхидея, Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомил(а), Цветомир(а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина