Първото нещо, което идва на ум е : Колко ли ще откраднат от тези 10 милиарда ?

Нещастие! Нещастието е, че управляващите могат да бъдат подозирани в подобни намерения. Нещастието е за нас, разбира се, не за тях. Съмнението във властта разяжда обществото не по-малко от безобразията ѝ. Хората, когато са убедени, че няма начин да не ги преметнат и ограбят, заживяват с орисията на Марко Тотев. Развиват чувство за безнадеждност, обреченост и вечна несправедливост и го предават на децата си. Те не искат да произведат повече, отколкото консумират, защото ще им го изядат. Между това дали ще бъдете фактически обран и това да приемате, че това е неизбежно почти няма разлика.

За нещастие, въпросът кой колко ще открадне от 10-те милиарда ни занимава много повече от мисълта как да преодолеем кризата с тези пари. Ако това настроение преобладава, то и колосалната сума няма да ни оправи. И обратно, ако обществото се убеди, че парите се харчат благоразумно и подпомагат икономиката, хората ще се мобилизират и ще се справят по-леко с кризата.

За да стане това, правителството може да направи нещо много елементарно: да обяви отсега, че тези милиарди ще се разходват под строг и безпристрастен обществен контрол, че нито лев няма да бъде прахосан или откраднат.

Затова трябва да се създаде група или комисия от независими личности с неоспорима репутация, които да контролират харченето на заема. Те да имат правото да искат обяснение за всеки разход и да блокират подозрителните операции.

Логично е тази група да бъде надпартийна, идеологически неподатлива, членовете да бъдат защитени от външни влияния и вътрешен натиск, да бъде към президента, да е одобрена от правителството и утвърдена от Народното събрание. Ако това стане, 10-те милиарда пари ще породят доверие за още толкова.

От подобна стъпка би следвало да спечелят всички - заемодателят, защото целесъобразното харчене предполага навременно връщане ; правителството, защото ще получи гигантско доверие ; опозицията, защото ще съществува в по-здравословна обстановка и разбира се - обществото, поради няколко хиляди други причини.

Възможно ли е подобна смела стъпка ?

Всички, които вече пресмятат колко ще откраднат, ще се противопоставят или ще саботират идеята. На тях ще напомним, че когато Саркози влезе в Елисейския дворец назначи човек на опозицията начело на Сметната палата. Това веднага вдигна рейтинга му с още 10 %. Защо и Борисов да не го направи ?

Подобна схема би успокоила опасенията, че около осигуряването на заема може да има подводни камъни. Така вчера бе съобщено, че Борисов разговарял с престолонаследника на Абу Даби. Пресслужбата на премиера съобщи, че разговорът бил за индустрията ни, за коронавируса, за конски кушии и още подобни теми. Вероятно са били разгледани, щом казват.

Не казват обаче дали е била обсъдена възможността Абу Даби да отпусне планирания огромен заем. А това изглежда близко до ума. Емиратите имат пари и търсят къде да ги пласират. Ние нямаме и търсим откъде да вземем. Те не поставят условия как ще се харчат парите, което устройва управляващите. Те биха искали само гаранции, което, ще видим след малко, могат да бъдат намерени.

Емиратите искат и още нещо - да купуват българска земя. С десетки хиляди декари. Разговори за това са водени при посещение на Борисов в Абу Даби през 2018 г.

И тук може да има тълкуване - няма ли заемът да бъде гарантиран със земя ? Ако се харчи безконтролно, няма съмнение, че ще бъде набързо изяден. Изплащането му ще стане проблематично. Гаранцията тогава ще влезе в сила. Това би отговаряло на намеренията на кредитора.

За колко земя може да става въпрос. Ако един декар сега е, да речем, 1000 лв, то 10 милиарда следва да бъдат обезпечени с 10 милиона декара. Това са близо 30 % от обработваемата ни земя или 9 на сто от територията на България.

Възможно ли е да стигнат дотам и буквално да разпродадат държавата ?Нищо няма да ни убеди в противното така, както сформирането на горепредложената група или комисия. Само подобен независим, надпартиен и следващ националните интереси орган би могъл да вдъхне увереност, че антикризисният заем няма да бъде прахосан и окраден и няма доведе до разпадането на държавата.

А ако управляващите откажат да разгледат тази възможност, само ще засилят опасенията, че водят държавата към разруха.

Съзнателно.