Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди днес актуализиран вариант на проекта на правителството относно компенсиране на работодатели, засегнати от кризата с новия коронавирус.

Представителите на работодателските и синдикалните организации принципно са подкрепили новия вариант на правителствения проект, като са изразили определени резерви по отношение приложимостта му. Проектът е подкрепен от синдикатите и от БТПП, БСК и ССИ.

На брифинг в Министерски съвет вицепремиерът Мариана Николова посочи, че само АИКБ не са подкрепили проекта, а КРИБ са го подкрепили с резерви. От БТТП и ССИ са поискали мониторинг и анализ на мерките след един месец, възможност за разширяване на обхвата, както и олекотяване на административните процедури.

В новия вариант на постановлението на правителството се предвижда компенсацията от страна на държавата в размер на 60% върху брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите да имат право да ползват работодатели от всички сектори на икономиката, чиито приходи от продажби са намалели с най-малко 25%, поради напълно или частично преустановена работа вследствие на извънредното положение.

Приложеният към постановлението списък със сектори, подлежащи на компенсации, ще се отнася само за работодателите, спрели работа вследствие заповед на държавен орган.

Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева се е съгласила с предложението на социалните партньори прагът за право за обезщетение да бъде свален от 25 на 20% спад в приходите от продажби.

Спорен е бил въпросът към кой период да се отчита този праг. Според заложеното в проекта на правителството спадът трябва да е към осреднените приходи от продажби за януари и февруари 2020 г. Част от социалните партньори предложиха за референтен период да се взимат съответните месеци на предходната година (например, март 2019 спрямо март 2020 г.), а другото предложение е било спадът да се изчислява на база 1/12 от приходите от продажби през 2019 г.

Сред спорните въпроси е бил и каква документация ще е необходима за доказване на спада в продажбите. В крайна сметка е бил възприет подходът съпоставката да се прави спрямо същия период на предходната година.

Правителство, работодатели и синдикати са били единодушни по няколко ключови предложения и тези:

Че е необходима промяна в Закона за извънредното положение, където е заложена мярката 60/40 - съотношение, което прави правителственото постановление неприложимо за огромната част от българските фирми, особено за микро-, малките и средните предприятия;

Да се създаде публичен регистър на компаниите, които ще бъдат подкрепени по силата на постановлението;

Да се облекчи максимално обемът документация, необходим за кандидатстване за компенсации;

Да се прецизират част от текстовете в постановлението, така че да няма възможности за странични тълкувания;

Постановлението е само една от антикризисните мерки, затова е необходимо спешно разработване и приемане на цялостен антикризисен план, комплекс от мерки в подкрепа на икономиката, в средносрочен и дългосрочен план.

До обяд утре (29 март) членовете на НСТС ще изпратят писмените си бележки и предложения, с цел прецизиране на текстовете в постановлението, а в понеделник (30 март) на извънредно заседание на Министерския съвет, то ще бъде окончателно прието, за да може максимално бързо фирмите да имат възможност да се възползват от възможностите за компенсиране на техните загуби, породени от кризата.

Радосвет Радев, председател на БСК настоява това да е само първата стъпка към подпомагане в кризата, тъй като това постановление се занимава с възнагражденията на работещите. Подкрепата на икономиката не е само заплати, тя включва цени на тока, осигуряване на транспортни коридори, работа на митниците и др. "Ако не направим останалите стъпки, ние пишем некролога на българския бизнес", заявява Радев.

В позицията на АИКБ се посочва, че широко прокламираната подкрепа от 60%, всъщност е едва 23%, а прекратилите дейност предприятия все едно няма да могат да се възползват от нея, тъй като им се поставят неизпълними за повечето от тях условия.

Забранено им е да работят поради което нямат приходи, а се очаква да платят оставащите реално 77%, за да получат от държавата работниците им 23% от нетния им доход. Подкрепата ще ползват само онези, които имат пари кеш, нямат ликвидни затруднения и следователно не се нуждаят особено от нея и по този начин обществените средства няма да се инвестират ефективно и ефикасно в запазването на човешките ресурси.

АИКБ не подкрепя тази мярка за спрените предприятия, тъй като тя е контрапродуктивна и няма да запази работните места, а подтиква към съкращения. Според АИКБ тази мярка не е и от гледна точка на разходване на държавния ресурс, който е ограничен и ще засили общественото напрежение.

АИКБ настоява размерът на подкрепа да бъде диференциран спрямо тежестта на негативното влияние на извънредните мерки върху дейността на предприятията, като най-интензивна подкрепа - компенсиране на възнагражденията и осигурителна ваканция, получат онези предприятия, които са преустановили напълно дейността си и интензитетът бъде намаляван пропорционално за онези, които запазват част от дейността си. Подкрепата за прекратилите дейността си предприятия трябва да бъде безусловна и да компенсира напълно доходите на работниците, получаващи минимални заплати, а интензитетът й да намалява, за средните и високи заплати.

Само така ще е максимално ефективна, ефикасна и справедлива и ще стигне до много повече хора. Ако подкрепата не бъде оказана сега, България е застрашена от нарастване на безработицата, прекратяване на дейността на структуроопределящи, иначе жизнени предприятия, вълна от фалити и от трайна рецесия и драстичен срив на приходите в бюджетната система и доходите на хората, подчертават още от АИКБ.