Ситуацията в света във връзка с коронавируса е страшна, но за Русия това е шанс за „презареждане“. Като изпрати помощ в Италия, Русия извърши благородно дело и в „утрешния ден“ това няма да бъде забравено, пише изданието.

Нали напоследък все по-често се казва, че „светът вече никога няма да бъде същия“, а за Кремъл това е сигнал, че има възможност да промени своите позиците в този нов свят.

Дори и днес има такива, които ругаят Русия, като казват, че тя помага с единствената цел да „разруши западния ред“. Русия обаче не се възползва от ситуацията, за да окупира в суматохата Прибалтика, Полша или Киев. А нали официалните теоретици в продължение на толкова години ни уверяваха, че Русия ще постъпи точно така, ако „ѝ се отдаде случай“. Русия обаче, напротив, реагира навреме и помага – първо на Италия.

Американското издание „Блумбърг“ също пише, че „Путин злоупотребява със ситуацията, в която се е оказала Европа“. Но как изпращането на помощ може да бъде злоупотреба? Може, но само от гледна точка на тези, които виждат в укрепването на европейско-руските отношения трагедия за своята геополитика.

Защо Кремъл избра Италия? Разбира се, помага се именно на тази страна, защото тя е пострадала най-много от държавите в Европа. Трябва обаче да се отбележи, че руските отношения с Италия вече няколко години се развиват позитивно.

Помощта беше изпратена след телефонен разговор между италианския премиер Джузепе Конте и руския президент Владимир Путин. Така че днешната помощ е продължене на доста близките отношения между Рим и Москва. Трудно е да си представим, че Борис Джонсън, например, би помолил или би се съгласил да получи руска помощ (макар че като се имат предвид хаотичните му действия по време на тази криза, е възможно накрая все пак да му се наложи да направи това).

Ако жертвите на коронавируса в самата Русия останат малко, това би повишило ролята й като страна, която помага на другите, изпаднали в беда. А всяка допълнителна помощ, това са много точки, отбелязани с използването на „мека сила“.

Разбира се, Русия не е единствената, която помага на Италия. Помощ вече изпрати Китай, а също така малката, но много силна в медицината Куба. Какво се получава? Помагат две „комунистически – недемократични“ държави и един „слабо демократичен“ режим. Истински кошмар за геополитиката на атлантизма!

Истинският кошмар обаче сега го изживяват гражданите на Европа, които се сблъскаха с безпрецедентна ситуация. И всеки, който може да помогне поне малко да бъде облекчен този кошмар и ужас пред неизвестността, ще заеме заслужено място в „утрешния свят“.

Нищо от случващото се тези дни няма да бъде забравено. Ще се запомни кой е помогнал, а кой напълно е забравил, че светът продължава и извън неговите национални граници.

За съжаление, ако се има предвид ситуацията, не само Италия ще има нужда от помощ...

В света, който в момента изживява преход от една ситуация към друга, кубинците, руснаците и китайците се сблъскват с най-крайни прояви на дискриминация. Под ръководството на Съединените щати Западът задушаваше тези страни с ембарго и различни санкции. Наричаха ги врагове, опасни режими, коварни играчи... Но сега те първи се притекоха на помощ. И днес в Италия вече никой не ги смята за врагове, както утре няма да ги смята в Европа.

Управляващите елити със сигурност ще преживеят този вирус в прекия смисъл на думата, но в политическия, по-вероятно – не. Кой тогава ще каже, че Пекин, Москва и Хавана са врагове? Народите, със сигурност – не.

Ако след тази изключително тежка криза, която един ден все пак ще свърши, нещо се промени към по-добро, това ще бъде появата на нов свят, в който няма да има място за натрапената вражда.

Приятелите си помагат един на друг в бедата. И Куба, Русия и Китай показаха какви искат да бъдат. А тези, които не могат да се примирят с това, ще се превърнат в реликви от „вчерашния ден“, които нямат място в „утрешния“.