Има разминаване между Министерството на образованието и науката и Сдружението на университетските преподаватели по философия за средствата, чрез които да бъде решен проблема с образованието на студентите по хуманитарни науки.

Представители на просветното министерство смятат, че това е възможно да се изпълни чрез убеждаване на ректорските ръководства в необходимостта от обучение на студентите по хуманитарни и социални науки.

"Като се основавам на своя опит обаче, аз смятам, че по-ефективно средство за постигане на целта е създаването на нарочен подзаконов нормативен документ, който да регламентира обучението по хуманитарни, социални, стопански, правни науки, както и това по чужди езици и спорт", заяви в предаването "Хоризонт до обед" проф. д-р на философските науки Добрин Тодоров, основател на Сдружението на университетските преподаватели по философия в България.

Тодоров смята, че държавата в лицето на МОН ще изпълни дълга си на регулатор в сферата на висшето образование като въведе минимални държавни изисквания, гарантиращи задължителното обучение на всички студенти по общообразователните предмети в образователно квалификационната степен бакалавър и регулираните професии в степента магистър.

Сдружението настоява да се обособи самостоятелен общообразователен сегмент в учебните планове на всички специалности, който да включва 6 модула от дисциплини и да се определят конкретни цели на обучението по всеки от тях. Организацията предлага да се определи минимален хорариум на всеки един модул.

"Предлагаме шестте модула да включват следните групи - първата хуманитарни науки, втората - социални, третата - правни, четвъртата - стопански, петата - чуждоезиково обучение, шестата - физическо възпитание и спорт. Като предлагаме минималният брой учебни часове на първите четири модула да бъде 30, на чуждите езици - 120, физическото възпитание и спорта - 240, както вече е фиксирано в Закона за спорта, където колегите по спорт сепаративно решиха своя проблем и направиха обучението по спорт задължително", допълни проф. Тодоров.

Тези часове ще формират 13% от стандартния хорариум на една бакалавърска програма. Според проф. Добрин Тодоров това няма да доведе до натоварване на учебната програма.

"За всяка една от групите са посочени поне по два типа или вида знания или умения, те са традиционни - да кажем за философията и изграждане на широк личен светоглед, развиване на логическото мислене, умение за критическо възприемане, разбиране, изразяване на теории и принципи и така нататък. За социалните науки - изграждане на способност за изразяване на собствено мнение по проблеми от обществен и етичен характер, при правните науки - способност за административно управление на сложни професионални дейности, при икономическите науки - умения за поемане на отговорност при вземане на решения, сложни условия при влиянието на различни взаимодействащи си и трудно предвидими фактори, при чуждоезиковото обучение - изграждане на умения за пълноценно общуване на някои от най-разпространените европейски езици", обясни преподавателят.