Държавен фонд "Земеделие" започва работа по изграждането на компенсационен фонд за обезщетяване на земеделските производители от постъпили неблагоприятни климатични събития. Изпълнителният директор на ДФЗ Васил Грудев сподели за БНР, че очакванията са този фонд да започне да функционира до година-две.

„Идеята е пионерска. Статистиката ясно показва, че неблагоприятните климатични събития в земеделието се засилват и вървят нагоре. Това важи както за земеделието, така и за животновъдството. Рискът на тази икономическа дейност, защото това е една фабрика на открито, става все по-висок. Това е безспорен факт. На второ място, трябва да си дадем сметка, че нашите земеделски стопани, най-вече зърнопроизводителите, категорично се противопоставиха на идеята за задължително застраховане чрез изменение в съответното законодателство. Разликите (с компенсационния фонд - б.р.) са няколко. На първо място, компенсационният фонд ще функционира в рамките на ДФЗ. В него нашите земеделски стопани ще могат да участват на изцяло доброволен принцип – по желание. Вноската в момента е етап на изчисления. Тя зависи както от размера на площите, така и от вида на съответната култура. Най-високата ставка на декар следва да бъде на тези култури, от които доходността на декар е най-висока - трайните насаждения и зеленчуци…

Как ще заработи новият фонд

„С общото заявление, което подават за кандидатстване по схемите и мерки за директни плащания на площ всяка година, земеделските стопани ще могат да посочват и тези площи, с които желаят да се включат в компенсационния фонд“, обясни Грудев. Той подчерта, че стопаните могат да не платят за цялата площ, а само за част от нея“.

„Решението, което сме взели с МЗХГ, е земеделски стопанин, който не участва по тази доброволна схема, да няма право да кандидатства и да иска обезщетяване за напълно пропаднали площи. Досега държавата компенсираше 100% пропаднали площи. Затова отиваха около 5 милиона на година, стигало се е и до 10“.

Идеята е фондът да изплаща пропаднали площи до 30%

„30% щета върху площите или 50% щета върху дохода от съответните площи. Мъчим се да свалим границата до едно разумно ниво“.

Откъде ще идват парите във фонда

„Парите се акумулират от 3 пера. На първо място, са тези доброволни вноски от страна на земеделските стопани. На второ място, са средствата от съществуващата към момента държавна помощ за обезщетяване на пропаднали площи, които автоматично ще бъдат налети в капитала на този компенсационен фонд. На трето място - най-важният елемент, който е и най-сериозен финансов елемент - са средства от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) по мярка „Управление на риска“. Такава мярка съществува в европейската регламентация и към настоящия период. На чисто бюджетно ниво имахме предвидени 36 милиона евро през настоящия програмен период за тази мярка, но тя не е стартирала поради липсата на самоучастие от страна на земеделски стопани в нещо като взаимоспомагателен фонд….Настоящото забързване се дължи на нашата амбиция от 1 март 2021 г. кандидатстването да започне чрез общото заявление за директни плащания на площ“, каза Грудев и подчерта, че в този период ще има и значителни законови промени.

Няма как фондът да фалира

„Ако никой не участва в него, той няма и какво да изплаща на когото и да било. Но, в крайна сметка, ако просто никой не участва в подобен фонд, държавата няма да изплаща помощи за напълно пропаднали площи и този ресурс ще бъде генериран“.

Какво ще компенсира новият фонд

„За първата година от прилагане, ще стартираме с градушките. През втората година той ще започне да покрива и обезщетения за осланяване. На третата година амбицията ни е да започнем и обезщетяване за суша“.

Мястото на Агенцията за борба с градушките е ключово:

„Тя вече ще действа като контрагент на ДФЗ. В случая, за да пазим нашите и на нашите контрагенти интереси, ние ще сключим съответните договори с Агенцията. Тя ще се издържа през тези акумулирани средства. Това е и другата основна цел на компенсационния фонд. Знаете, че в момента покриваме една недостатъчно голяма площ на страна – около 30% - с ракетен способ. Към днешна дата имаме възможност с изградени радари да покрием територията на цялата страна, като за остатъчните площи говорим не за ракетен способ, а за самолетен, който е доста по-изгоден и за страната, и за Агенцията“.

Земеделските производители са реагирали положително на предложението за създаването на новия фонд, коментира Грудев.

„В момента застраховането работи на цени от порядъка между 1,20 и 1,50 лв на декар, а нашите изчисления тук са за в пъти, пъти по-малко участие“.