Законопроектът за допълнение към закона не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс, уверяват от националната банка. Валутният борд остава до въвеждането на еврото

На 23 януари 2020 г. председателят на Бюджетната комисия г-жа Менда Стоянова е внесла за разглеждане проект за допълнение на чл. 29 от Закона за БНБ.

Българската народна банка и Министерството на финансите подкрепят внесения проект. Законопроектът се подкрепя и от ЕЦБ. Това съобщава БНБ на официалния си сайт.

Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към валутно-обменния механизъм.

Законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към еврозоната и приемането на еврото.

Член 29 от Закона за БНБ

---

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 1999 г., в сила от 5 юли 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.

(2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в „Държавен вестник“ от Българската народна банка.

С промените в Закона за БНБ, към чл. 29 се добавя трета алинея, която гласи следното:

Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз.

Съвкупността от документи, към които този текст препраща, очертават процедурата, по която всяка държава членка на Европейския съюз, трябва да мине, за да приеме еврото. В това отношение България не е уникален случай. Процедурата включва преговори между правителството на кандидатстващата държава, Европейската централна банка и Еврогрупата (страните от еврозоната и тези, които вече са в ERM2), за курса, по който държавата желае да бъде наблюдавана в продължение на две години.

Опитът с балтийските държави показва, че е напълно възможно една страна да посочи курса, желан от нея и той да бъде приет. Опасността някоя държава, или ЕЦБ да посочат че сегашния курс лев/евро надценява валутата ни е само теоретична, но не може да се отписва. Запознати с по-стари сондажи на България за присъединяване към еврозоната, посочват, че влиятелни представители на германското правителство са били против сегашния курс. Дали тези нагласи са останали, не е известно, пише "Икономист".

За разлика от всички останали нови страни членки, които влязоха в еврозоната през изминалото десетилетие, в България валутният борд и стабилността на валутния курс имат статут на догма. Те са гарант за финансова стабилност, след като политическата класа и централната банка се провалиха да осигурят финансова стабилност в условията на плаващ валутен курс през 90-те години на миналия век.

Проектът на Менда Стоянова за допълнение към закона още не е публикуван на официалния сайт на парламента.

Самите текстове са отправени чрез преходните и заключителни разпоредби на поправките във валутния закон между първо и второ четене. Внасянето им е станало по класическия начин в последния момент преди да изтече крайния срок, без да се обявят за публично обсъждане, въпреки, че касаят изключително сериозната тема за спестяванията на населението, финансовата стабилност и са аспект на националната сигурност.

Именно с цел запазване на доверието в действащата досега система, преди да се подходи към преговори, ще е полезно рисковете да се отстранят. Това може да стане като се допише текст, който дава мандат на правителството да преговоря само и единствено при условие, че присъединяването на България към механизма („чакалнята“) и по-късно към еврозоната ще стане при сегашния курс лев/евро и той няма да се променя.

Същото трябва да е гарантирано със закон и за срока на престой в "чакалнята на еврозоната", колкото и дълго той да продължи.

При натиск за обезценка на валутата, трябва правителството да е задължено да изтегли България от механизма, защото противното ще може да предизвика фактическо обедняване на българите.

Валутният борд е стабилен и никое правителство досега не си е позволило каквито и да е действия спрямо него.

Министерството на финансите има разписана пътна карта за стъпките, които кабинетът следва, за да се присъедини към единната валута и е странно, че този законопроект иска да влезе "тихомълком" в парламента.

„По всички личи, че правителството очаква да има реална възможност за преговори в идните месеци и се подготвя законодателно. Няма отмяна на Борда, нито ще се променя курсът“, написа в профила си във Facebook старши икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев.

Той напомня, че още при правителството на НДСВ, преди членството на България в ЕС, е подписано споразумение между МФ и БНБ, по силата на което България приема рамковия модел на ERM II, като запазваме режима на паричен съвет до влизане в Еврозоната при курс 1.95583 лева за едно евро и поемаме едностранен ангажимент да не променяме този курс в рамките на ERM II.

Мнението на Ганев се подкрепя от финансиста и бивш зам.-финансов министър Любомир Дацов. „Хубавата новина, е че явно финализираме преговорите, лошата е, че явно май никой не вярва вече на правителството!“, написа той.

Според финансиста Бисер Манолов начинът на внасяне на законопроекта от страна на управляващите, на БНБ и МФ е стратегическа грешка. „По принцип съм категорично „за“ такова членство, но това е друга тема. Промените в закона не означават промяна на валутния курс, при който ще се присъединим (първоначално в „чакалнята“). Такава промяна на курса е възможна ( по настояване на държава членка), ако бидейки в чакалнята настъпи някакво драстично влошаване на фискална дисциплина и нивото на държавен дълг. Но не виждам никакъв риск в момента за каквато и да е било промяна на курса. Казвам го, защото съм сигурен, че утре банките ще им се отвори работа поради липсата на предварителна разяснителна кампания от страна на горепосочените институции. Не се прави така, хората са изключително чувствителни по темата и БНБ и МФ са длъжни да обясняват“, написа Бисер Манолов.

Законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към Еврозоната и приемането на еврото, заявиха от Министерството на финансите и БНБ по-късно през деня.

Няма риск за нарушаване на валутния борд, заяви Менда Стоянова пред “Труд” и обясни, че "тези промени се правят, за да въведем европейските директиви и са едно от условията нашата правна рамка да отговори на изискванията за членството ни в еврозоната".

Правителството и БНБ са подписали споразумение за условията, при които ще се водят преговори за включването на България във валутно-курсовия механизъм ERM II. Първите два ангажимента в това споразумение казват точно това – курсът на лева спрямо еврото да остане какъвто е в момента, посочи председателят на бюджетната комисия.