На 87-годишна възраст е починал академик Благовест Сендов, голям български учен. Той е бивш председател и зам.-председател на парламента и бивш кандидат за президент.

„Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 19 януари 2020 г. на 87-годишна възраст почина акад. Благовест Сендов, световноизвестен български математик, изтъкнат държавник и общественик - ректор на Софийския университет, главен научен секретар на Българската академия на науките, председател на Българската академия на науките, председател на Народното събрание на Република България и посланик на България в Япония. Светла му памет“, гласи съобщението на БАН.

Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в Асеновград. През 1956 г. завършва висшето си образование в Софийския университет, специализирал е изчислителна математика в Лондон и Москва, а през 1964 г. защитава кандидатска дисертация.

Сендов многократно е избиран за депутат. Председател и заместник-председател на Народното събрание от 1995 до 1997 г., съответно от 1997 до 2004 г. Кандидатира се и за президент на изборите през 1992 г. Посланик в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините (2006-2014).

Сендов има дългогодишна научна кариера, става академик през 1981 г. Председател е на БАН от 1988 до 1991 г., бил е ректор и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специалист е по математика и изчислителни науки. Автор е на над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и други.

Сендов е известен и с новаторството си в образованието. Като ректор на Софийския университет въвежда експериментално промени в образователната система, наречена на негово име - "Сендовска система". Децата, завършили онези 30 училища в България по тази система, са вече възрастни и се наричат до ден днешен "сендовчета".

Въведена през 1979 г. обаче тя е отменена заради недоволство на родители и интелектуалци. Сендовската система всъщност набляга върху обучение с акцент върху играта и по-свободните форми. Така например, при нея на децата не се пишеха оценки до 5 клас. Днес обаче става ясно колко модерна е била за времето си - част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература. А програмирането е започнало да се изучава още в 5 клас, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого.