„Европейска зелена сделка” не е сделка, силово ни се налага оскъпяване на тока от ТЕЦ до пълния им фалит. Минно-енергийният комплекс „Марица-изток” е „ключовият камък” на българската енергетика. С ликвидацията му рухва и тя. Негативните последици за България ще бъдат многократно по-тежки от тези след спирането на четирите ядрени блока в АЕЦ „Козлодуй”. Разходите за връщането и обслужването на ползваните банкови кредити ще се калкулират в цената на ел. енергия от новите ВЕИ и резервиращите ги мощности. Тя ще бъде твърде висока и непосилна както за битовите, така и за промишлените потребители. Освен това качеството на ел. енергия от ВЕИ не може да се регулира само чрез съществуващите ВЕЦ, тъй като акумулираните в тях ограничени количества вода са за други приоритети - на първо място за питейни нужди, на второ за поливане в земеделието и на последно място за производство на ел. енергия. Енергетиката е „ключовият камък” на националната ни икономика. С рухването ѝ ще фалират малките, а след това и големите индустриални предприятия. Ще се ликвидират стотици хиляди работни места. Млади и стари безработни ще напуснат България. Рухва държавата. Силовото налагане на „зелените” политики ще разруши единството в Европейския съюз и ще го превърне в икономическо, военно и политическо джудже, което ще загуби световния си авторитет и политическата си независимост.

Енергетиката е в основата на икономиката на една държава. Колкото по-евтина електрическа енергия се произвежда и предлага, толкова по-конкурентна е промишлената продукция, икономиката е стабилна, а стандартът на живот на всички граждани в държавата е по-висок.

Преди да бъде наложен квотният данък върху емисиите на въглеродния диоксид /СО2/, цената на електрическата енергия, произвеждана на база местни лигнитни въглища, бе над два пъти по-ниска. Така например, цената на 1 МWh от ТЕЦ „Марица-изток 2” бе под 70 лв.

Основание за налагане на квотния данък е широко пропагандираната лъжа за вредата от СО2. С него „зелените” пропагандисти обясняват промените в климата, влошеното здраве на жителите на големите градове, сушата и наводненията, резките застудявания и големите горещини. Обясненията на непредубедените световноизвестни учени се потискат и не се популяризират в обществото, защото не обслужват комерсиалните интереси на големите корпорации и банки. Щедро се финансират „зелените” партии и неправителствени организации, които с шумна пропаганда внушават страх от СО2 сред неосведомените граждани. Но той не е определящ фактор за климатичните промени.

Върху земната температура основно влияние имат, на първо място, водните пари и твърдите прахови частици. Те изпълняват ролята на филтър, който пропуска слънчевата и космическата радиация до земната повърхност. В същото време те регулират обратното топлинно излъчване от Земята към Космоса. Тези природни процеси са научно обяснени и доказани, както и климатичните цикли на повишаване и понижаване на средната земна температура.

Съвременните ТЕЦ-ове, изгарящи въглища, имат електрофилтри, които пречистват димните газове и задържат над 99 на сто от твърдите прахови частици.

Въглеродният диоксид не е отровен газ, не е агресивен газ. Той е инертен газ, необходим за всички земни растения, както кислородът е необходим за всички живи организми. Той стимулира растежа на горските и селскостопанските насаждения, повишава тяхното плодородие, увеличава устойчивостта им на суша.

Количественото му натрупване в атмосферата зависи както от битовите и промишлените емисии, така и от естествените – гниещите процеси в околната среда и в многократно по-голяма степен от вулканичната дейност на Земята. Историята е отбелязала как изригването на няколко големи индонезийски вулкани в различни исторически периоди са предизвикали промени на климата в продължение на години. Ние самите бяхме свидетели на последиците над цяла Европа от изригването на един вулкан в Исландия, а там те са десетки. Количеството на СО2 в атмосферата зависи в не по-малка степен и от количеството и качеството на горите на планетата.

Тези научно обосновани факти се пренебрегват от „зелените” политици, оглавили Европейския парламент /ЕП/ и Европейската комисия /ЕК/. Председателят на ЕП г-жа Урсула Фон дер Лайен прие присърце утопичната кауза на зелените партии за нулеви емисии на СО2 до 2050 г.

Тя провъзгласи своите непосредствени политически, екологични приоритети в така наречената „европейска зелена сделка”, чрез която цели в съкратени срокове да узакони в Европейския съюз ликвидирането на всички енергийни, промишлени и битови източници на въглеродни емисии, независимо какво ще струва това на отделните държави и техните граждани.

Но това не е сделка. Силово ни се налага чрез увеличаване на цената на квотите за СО2 оскъпяване на ел. енергия от ТЕЦ на лигнитни въглища до финансовият им фалит. Чрез нови европейски закони и директиви ще бъдем принудени да ликвидираме работещи инвестиции за милиарди левове, които носят дивиденти на държавата и могат да работят ефективно поне още 20 години.

В замяна на това не ни се дава нищо. Предлага ни се да ползваме кредити от целево сформирани банкови фондове за инвестиране първоначално в реконструкция на ТЕЦ за преминаване от лигнитни въглища на природен газ, както и за изграждане на ВЕИ-паркове и съпътстващите ги гигантски акумулатори, каквито на практика все още няма.

Това е прекалено скъпо „удоволствие” за бедна България. Цената на доставяния у нас природен газ е близо два пъти по-висока от тази, внасяна в Германия. Тя няма да се намали, тъй като амортизациите на милиардите инвестиции в нови тръбопроводи и изграждането на базата за приемане на танкери с LNG край Александруполис ще се включат в цената. След изграждането на достатъчно заместващи мощности от ВЕИ ще бъдат ликвидирани и ТЕЦ-овете на природен газ по пътя към „заветната” цел – нулеви емисии на СО2, преди да са изплатили банковите си кредити. С реализирането на тази „зелена сделка” България ще касира загуби за милиарди левове:

- Не можем да оползотворим най-голямото си природно богатство –„черното злато” – лигнитното находище „Марица-изток”, със запаси от над 2 млрд. тона.

- Ще са необходими кредити от стотици милиони лева за саниране на минните изработки, за да не се превърнат в опасни екологични язви.

- Губим на 100 процента енергийната си независимост;

- Губим евтина електрическа енергия за бита и индустрията, ако не е квотният данък;

Минно-енергийният комплекс „Марица-изток” е „ключовият камък” на българската енергетика. С ликвидацията му рухва и тя. Негативните последици за България ще бъдат многократно по-тежки от тези след спирането на четирите ядрени блока в АЕЦ „Козлодуй”. Разходите за връщането и обслужването на ползваните банкови кредити ще се калкулират в цената на ел. енергия от новите ВЕИ и резервиращите ги мощности. Тя ще бъде твърде висока и непосилна както за битовите, така и за промишлените потребители. Освен това, качеството на ел. енергия от ВЕИ не може да се регулира само чрез съществуващите ВЕЦ, тъй като акумулираните в тях ограничени количества вода са за други приоритети - на първо място за питейни нужди, на второ за поливане в земеделието и на последно място за производство на ел. енергия.

Енергетиката е „ключовият камък” на националната ни икономика. С рухването ѝ ще фалират малките, а след това и големите индустриални предприятия. Ще се ликвидират стотици хиляди работни места. Млади и стари безработни ще напуснат България. Рухва държавата.

Нима за такава мрачна перспектива сме мечтали, когато кандидатствахме за членове на Европейския съюз?

Неговите създатели преди 70 години подписаха договор за мирно и равноправно сътрудничество при възстановяването на разорената от Втората световна война Европа на базата на стоманата и въглищата. Днешните западноевропейски лидери прокарват разделителни линии между богатите западни и бедните източни държави, членки на съюза. Политиките за икономическо развитие на „две скорости” задълбочава разликите в стандартите на живот.

Силовото налагане на „зелените” политики ще разруши единството в Европейския съюз и ще го превърне в икономическо, военно и политическо джудже, което ще загуби световния си авторитет и политическата си независимост. Ако България се чувства равноправен член на този съюз, трябва ли безропотно да приема тези пагубни политики, преследващи егоистични цели? В историята ни няма българско знаме с девиз за „преклонената главица…”

Автор: Щерьо Щерев, енергиен експерт

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/zelenata-sdelka-na-evropa-shte-unishtozhi-bylgarskata-energetika