Иракският премиер Абдул-Мехди направил гневен коментар за това как американците съсипали държавата, а сега отказвали да довършат работата по инфраструктурата и електрическата мрежа, ако Ирак не им обещаел 50 процента от петролните си приходи, което Абдул-Мехди отказал. Това е превод на речта на Абдул-Махди в иракския парламент: "Точно по тази причина ходих в Китай и с тях подписахме важно споразумение да довършат работата вместо американците. Когато се върнах, Тръмп ми се обади да ме инструктира да се откажа от споразумението. Когато не се съгласих, той заплаши да организира масови протести в страната, които да сложат край на кариерата ми като премиер. Масовите протести срещу мен не закъсняха, а Тръмп се обади пак и заплаши, че ако не приема исканията му, ще разположи снайперисти от морската пехота по високите сгради, които да стрелят както по протестиращите, така и по полицията, за да ме притисне. Аз отказах отново и подадох оставка. И до днес американците продължават да настояват да се откажем от сделката с Китай. След това, когато нашият министър на отбраната съобщи, че трета страна е започнала да обстрелва както протестиращите, така и органите на реда (точно както Тръмп бе казал), американският президент ми се обади отново и заплаши да ликвидира мен и министъра на отбраната, ако продължаваме да говорим за тази „трета страна“. Никой не предполагаше, че тази заплаха може да се отнася до генерал Сюлеймани, но за премиера Адил Абдул-Махди бе много трудно да разкрие проточилата се седмици предистория на атентата. Трябваше да се срещнем с генерал Сюлеймани по-късно през деня, когато го убиха. Той бе дошъл да ми предаде послание от Иран в отговор на посланието, което ние предадохме на Иран от името на саудитците". Едно нещо е ясно: успехът на удара срещу Сюлеймани нямаше нищо общо с разузнавателните служби на САЩ или Израел. Всички знаеха, че Сюлеймани отива в Багдад в качеството си на дипломат, като признание за усилията на Ирак да бъде посредник в намирането на изход от регионалната криза със Саудитска Арабия.

Дни след убийството на генерал Касем Солеймани, на бял свят излезе важна информация от реч на иракския премиер. Историята около покушението над Сюлеймани изглежда е много по-заплетена, отколкото твърдяха медиите, и в нея са замесени Саудитска Арабия, Китай, както и ролята на американския долар като световна резервна валута.

В реч пред иракския парламент, министър-председателят Адил Абдул-Махди разкри подробности от комуникацията си с президента Тръмп в седмиците преди покушението над Сюлеймани. Той се опита да обясни няколко пъти на живо в ефир как Вашингтон e принудил него и група иракски депутати да се примирят с американския план за действие и дори са ги заплашвали с операции под фалшив флаг, в които снайперисти да стрелят както по протестиращите, така и по органите на реда, за да ескалира напрежението – похват, вече използван от американците в Кайро през 2009 г., в Либия през 2011 г. и в Киев през 2014 г. Целта на това цинично отношение била да хвърли Ирак в хаос.

Ето как се развили събитията:

Председателят на иракския парламент Халбуси присъствал на парламентарното заседание, а повечето депутати сунити не били там. Така станало, защото американците разбрали, че Абдул-Мехди възнамерява да разкрие важни тайни на това заседание и затова изпратили Халбуси да му попречи. Халбуси прекъснал Абдул-Мехди още в началото на речта му и помолил заседанието да не бъде излъчвано на живо. След това Халбуси и още няколко депутати седнали до Абдул-Мехди и провели с него открит разговор, който обаче не бил записан. Ето какво станало на заседанието зад кадър:

Абдул-Мехди направил гневен коментар за това как американците съсипали държавата, а сега отказвали да довършат работата по инфраструктурата и електрическата мрежа, ако Ирак не им обещаел 50 процента от петролните си приходи, което Абдул-Мехди отказал.

Това е превод на речта на Абдул-Махди в иракския парламент:

"Точно по тази причина ходих в Китай и с тях подписахме важно споразумение да довършат работата вместо американците. Когато се върнах, Тръмп ми се обади да ме инструктира да се откажа от споразумението. Когато не се съгласих, той заплаши да организира масови протести в страната, които да сложат край на кариерата ми като премиер. Масовите протести срещу мен не закъсняха, а Тръмп се обади пак и заплаши, че ако не приема исканията му, ще разположи снайперисти от морската пехота по високите сгради, които да стрелят както по протестиращите, така и по полицията, за да ме притисне.

Аз отказах отново и подадох оставка. И до днес американците продължават да настояват да се откажем от сделката с Китай.

След това, когато нашият министър на отбраната съобщи, че трета страна е започнала да обстрелва както протестиращите, така и органите на реда (точно както Тръмп бе казал), американският президент ми се обади отново и заплаши да ликвидира мен и министъра на отбраната, ако продължаваме да говорим за тази „трета страна“.

Никой не предполагаше, че тази заплаха може да се отнася до генерал Солеймани, но за премиера Адил Абдул-Махди бе много трудно да разкрие проточилата се седмици предистория на атентата.

Трябваше да се срещнем с генерал Сюлеймани по-късно през деня, в който го убиха. Той бе дошъл да ми предаде послание от Иран в отговор на посланието, което ние предадохме на Иран от името на саудитците."

Съдейки по реакцията на Саудитска Арабия, може да се предположи, че Техеран и Рияд са водели някакви преговори:

Становището на кралството относно събитията в Ирак изразява мнението на Саудитска Арабия, че деескалацията на този проблем е единственият начин да се опазят хората и държавите в региона от по-нататъшни усложнения.

Саудитското кралско семейство веднага излезе с изявление, че никой не ги е информирал за американската операция:

Кралство Саудитска Арабия не е било предупредено за американското нападение. Предвид светкавичния развой на събитията, кралството апелира за сдържаност, за да се избегне ескалиране на проблема с катастрофални последици. И за да докаже нежеланието си за война, Мохамад бин Салман изпрати делегация в САЩ. Лиз Слай, шеф на бейрутското бюро на "Вашингтон Пост", написа в Туитър:

"Саудитска Арабия изпраща делегация във Вашингтон, която да помоли за сдържаност към Иран от името на целия Персийски залив. Посланието им е: „Моля ви, не ни карайте да преживяваме ужасите на още една война!“

Едно нещо е ясно: успехът на удара срещу Сюлеймани нямаше нищо общо с разузнавателните служби на САЩ или Израел. Всички знаеха, че Солеймани отива в Багдад в качеството си на дипломат, като признание за усилията на Ирак да бъде посредник в намирането на изход от регионалната криза със Саудитска Арабия.

Изглежда саудитците, иранците и иракчаните са били на път да избегнат регионален конфликт с участието на Сирия, Ирак и Йемен. В реакцията на Рияд след атентата нямаше радост или тържествуване. Катар, въпреки многобройните си разногласия с Рияд, също веднага прояви солидарност с Техеран и покани на среща иранския външен министър Мохамад Зариф Джариф. Дори Турция и Египет призоваха към сдържаност след покушението.

Това може и да е признак на страх от ответната реакция на Иран. Катар, откъдето бе изстрелян дронът, убил Сюлеймани, се намира на един хвърлей от Иран, от другата страна на Ормузкия проток. Рияд и Тел Авив, местните врагове на Техеран, си дават сметка, че евентуален конфликт с Иран би сложил край на саудитското кралско семейство.

Ако свържем думите на иракския премиер с геополитическите и енергийните споразумения в региона,

започва да се очертава тревожната картина на една отчаяна Америка, озлобена срещу света,

който иска да обърне гръб на еднополярния световен ред и да го замени с вече установяващия се мултиполярен ред.

САЩ, които сега се смятат за нетен износител на енергия след революцията на шистовия петрол (все още с неясен резултат), вече нямат нужда да внасят петрол от Близкия изток. Това обаче не означава, че петролът може да се купува с други валути, освен с американски долари.

Нефтодоларът е това, което гарантира статута на американския долар като световна резервна валута и осигурява монополната позиция, от която САЩ извлича огромни печалби, играейки ролята на регионален хегемон.

Привилегированата позиция на САЩ като пазител на световната резервна валута позволява на тази страна да финансира военната си машина, благодарение на факта, че по-голямата част от света е длъжна да купува американските съкровищни облигации, които САЩ произвежда от нищото. Всяка заплаха за това крехко равновесие, е заплаха за глобалната власт на САЩ.

Въпреки това, геополитическите и икономическите тенденции неоспоримо сочат към мултиполярен световен ред, в който Китай играе все по-голяма роля, особено в Близкия изток и Южна Америка.

Венецуела, Русия, Иран, Ирак, Катар и Саудитска Арабия държат огромна част от нефтените и газовите находища на света. Първите три държави от списъка са в близки отношения с Пекин и се причисляват към лагера на мултиполярния световен ред, за който работят и Русия и Китай, с цел да осигурят бъдещото развитие на суперконтинента Евразия без войни и конфликти.

Саудитска Арабия, от друга страна, е благонастроена към САЩ, но може и да се присъедини към лагера на Русия и Китай по въпросите за отбраната и енергетиката. Възможно е Ирак и Катар да преминат през същия процес, благодарение на стратегическите грешки на Вашингтон в региона: в Ирак през 2003 г., в Либия през 2011 г. и в Сирия и Йемен през последните години.

Споразумението между Ирак и Китай е отличен пример за това как

Пекин възнамерява да използва тройката Ирак-Иран-Сирия, за да съживи Близкия изток и да го свърже с националната кауза на Китай „Един пояс – един път“.

Докато Доха и Рияд биха пострадали икономически от подобно споразумение, с икономическата мощ на Пекин и стремежа към взаимна изгода, ще се намери място за всички.

Саудитска Арабия е основният източник на петрол за Китай, а Катар и Русия – на втечнен газ, който е необходим, за да се осъществи планът на президента Си Дзинпин да намали осезаемо замърсяването на въздуха до 2030 г.

САЩ не фигурират в тази картина, те нямат и възможност да повлияят на събитията или да предложат икономически привлекателни алтернативи.

Вашингтон иска да възпрепятства интеграцията на Евразия, подлагайки региона на хаос и разруха, и убийството на Солеймани послужи на тази кауза. САЩ дори не могат да си представят доларът да загуби статута си на световна резервна валута и Тръмп поема отчаяни рискове, които могат да имат съкрушителни последици.

В най-лошия случай, регионът може да навлезе в разрушителна война между няколко държави. Петролните рафинерии ще бъдат унищожени, една трета от световния трафик на петрол ще бъде блокирана, цените на петрола ще скочат драстично (200-300 долара за барел) и десетки държави ще потънат във финансова криза. Цялата вина ще падне върху Тръмп, а това ще елиминира шансовете му за втори мандат.

В стремежа си да държи всички под контрол, Вашингтон прибягва към тероризъм, лъжи и неясни заплахи срещу свои и чужди.

Тръмп очевидно е бил убеден от някого, че САЩ нямат нужда от Близкия изток и от съюзници в региона и че никой не би посмял да търгува нефт с валута, различна от американския долар.

Смъртта на Сюлеймани е резултат от припокриването на американски и израелски интереси.

Останал без варианти да възпре интеграцията на Евразия, Вашингтон може само да всява смут в региона, прицелвайки се в държави като Иран, Ирак и Сирия, които са ключови за Евразийския проект. Докато Израел никога не е имал възможността и дързостта да извърши такъв атентат, приноса на израелското лоби към изборния успех на Тръмп със сигурност е оказал влияние върху решението му, особено в изборна година.

Тръмп мислеше, че неговите дронове ще разрешат всичките му проблеми, като всеят страх сред враговете му, спечелят подкрепата на електората (той отъждестви убийството на Сюлеймани с това на Осама бин Ладен) и изпратят предупреждение към страните от арабския свят какви опасности ги грозят, ако продължат да задълбочават взаимоотношенията си с Китай.

Убийството на Сюлеймани е гневната реакция на САЩ към факта, че тяхното влияние отслабва все повече в региона. Опитите на Ирак да посредничи за постигане на дълготраен мир между Иран и Саудитска Арабия бяха осуетени от силното желание на САЩ и Израел да попречат на мира в региона и вместо това да го потопят в хаос и разруха.

Вашингтон не е постигнал статуса си на хегемон чрез дипломация и спокоен диалог и Тръмп няма намерение да променя този подход сега.

Както приятелите, така и враговете на Вашингтон трябва да приемат тази истина и да предприемат мерки, за да се сложи край на тази лудост.

Автор: Федерико Пиерачини, strategic-culture.org

Превод за "Гласове": Матей Тодоров

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/prprpr