АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

НА БЪДНИ ВЕЧЕР ХРИСТИЯНСКИЯТ СВЯТ ОЧАКВА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Рождество Христово
24.12.2019 / 13:49

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята. Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението. Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъдеще (бъднини).

Не само богоизбраният народ - древният Израил, но и античният гръко-римски свят имат от векове предчувствието за идването от небесата на Месия като централно събитие в живота на човечеството.

Цицерон (106-43 г. пр.Хр.) се позовава на прастаро предание, според което ще се яви небесен Избавител, Който ще спаси целия човешки род. В свое стихотворение Хораций (65-8 г. пр.Хр.) разсъждава: "Кой е в състояние да ни примири с Небето? Никой смъртен, дори и най-праведният. Само Бог може да осъществи това велико дело. Нека слезе Той от небесните висини, като вижда нашите бедствия".

Най-поразително е обаче свидетелството на Вергилий (70-10 г. пр.Хр.). Чрез Кумейската Сивила - загадъчна древна гадателка и прорицателка - той прави предсказанието:

"Ще се роди тайнствено Дете, Син на Божеството, чрез Което ще се поднови всичко създадено. То ще убие змията-звяр, ще премахне греха и ще въдвори мир в цялата земя..."

Античният свят е бил обхванат от дълбока криза. (Впрочем в много отношения тя наподобява духовните търсения и на нашето съвремие - историческите паралели очертават сходството.) Това е била цивилизация, която е започнала да изяжда самата себе си. Тя е поставила материалното над духовното. Това е бил свят, разтърсван от слепи страсти - свят на демагогия и излъгани тълпи, на разпътство, на омраза и безчовечност. В него обаче е бил дълбоко стаен копнежът по истинния Бог...

И в тази безнадеждна действителност - през оная Велика нощ на Ориента - идва Божествената Любов. Идва тихо и незабележимо. В спокойно величие и тържественост. Не с грозната мощ на оръжието, не с бързопреходния блясък на политическата власт и не с проникновението на рационалното познание. Вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. Висшата реалност обновява в потока на относителното безусловните ценности на човешкия живот. Хвърлен е мост, който съединява Бога с човека, висшето с нисшето.

Във вид на невинен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли, за да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци.

Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение, най-кратко изразено, е: "Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!"

Дълбокият поврат трябва да стане вътре в самите нас - да ни изтръгне от стихията на зверските инстинкти, да ни преобрази със силата на любовта и човечността, с добротата и душевната хармония.

"Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот" - възкликва мистикът поет Ангелус Силезиус (1624-1677).

А църковният отец и мислител св. Ефрем Сириец (IV в.) с проникновението на източен мъдрец пише:

"Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост. Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост.

Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си. Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.

Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.

Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.

Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците.

Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника...

Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято".

 

На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.

Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.

В днешни дни се е създала традицията да обръщаме най-много внимание на украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-вече на подаръците. В тази статия ние от „Българска история“ ще ви припомним, че в този празник има и нещо повече – обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които те създават.

Един малко познат символ на Бъдни вечер е именно Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече три годишно дъбово дърво, което да е дълго , но и да може да влезне в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получел отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището. Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос.

Също така се вярва, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка. По бъдника се извършвали и най-различни предсказания, например ако от него излизали искри това означавало изобилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пазела от бродници и житоманци.

Според традициите трапезата тази вечер трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста при жените) или 11.

Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други като всяко ястие има важна за българина символика. На трапезата също могат да се сложат чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. Също така в миналото до трапезата са се поставяли различни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.

Вечерята на Малка Коледа започва рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома. Друга традиция гласи, че след като всички са седнали никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най-старият като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.

Бъдни вечер е питата с късмети. Какво се слага в питката зависи от човека – понякога се слага сребърна пара, а понякога дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.

Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по – късно се дават на коледарите. На вечерята питата се разпределя от най – стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.

Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако те останат цели и са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.

 

Още снимки от новината

Бъдни вечер

 

 
 

Copyright © 2008-2020 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев