"Явно, че в българския политически процес се отдава голяма важност на мнението на Доган". Това каза пред БНР политологът Петър Чолаков в коментар на традиционното предколедно обръщение на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Според него това показва, че макар и почетен председател - той все още дърпа конците в движението.

По думите на политолога претенцията на ДПС, че е гарант за демокрацията в България, много бърза се разсейва с факта, че ДПС действа като корпорация с много непрозрачно вземане на решения. Той беше категоричен, че Движението за права и свободи няма интерес да предизвиква предсрочни парламентарни избори:

"ДПС практически участва в управлението. След като получи и пристанище към ТЕЦ Варна, Доган практически е член на правителството, дори не е министър без портфейл. Защото когато държавата ти дава такива апетитни залъци, най-малкото ти дава да ги усвояваш - очевидно, че не си без портфейл", уточни Чолаков.

Анализаторът акцентира върху това, че и сред избирателите на ДПС има съмнения доколко почтено се управлява Движението, но страхът, който се предизвиква сред тях - най-вече от популистки патриотични формации, ги сплотява и мобилизира като електорат на ДПС.

Според него би било изненада, ако някой друг, бил то и Делян Пеевски, поеме управлението на Движението без благословията на Ахмед Доган. Чолаков изтъкна, че би бил необмислен, дори самоубийствен ход, ако Пеевски стане лицето на ДПС и поеме управлението. По думите му Мустафа Карадайъ е "по-смилаем и по-миловиден".

"30 години сянката на Доган е вградена в ДПС и функционира така, както той реши, че е правилно".

Политологът коментира още, че ДПС има много силно влияние върху съдебната система в България.

В предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" Петър Чолаков коментира и консултациите, които президентът Румен Радев провежда във връзка с промени в Конституцията. Според него има тежки проблеми в съдебната система и високи размери на корупцията в публичния сектор, има съмнения, че КПКОНПИ действа избирателно и в редица случаи работи като инструмент за политически поръчки.