АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

"ЗЕЛЕНИЯТ ПАКТ" НА ЛАЙЕН ТИКА ЕВРОПА КЪМ ПРОПАСТТА

Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия
16.12.2019 / 19:48

Ако преведем политкоректните текстове от „Зеления пакт“ от техния бюрократичен на някой от говоримите европейски езици, тогава излиза, че: редовият европейски гражданин трябва да плаща доста скъпо за всяка глътка въздух, за всяко парче месо, за всеки киловат електроенергия и за всеки литър бензин. А освен това трябва да се разкайва, че не е умрял навреме, защото неговото присъствие на планетата е престъпление срещу екологията. Новите данъци върху изкопаемите горива, като източник на енергия, означават скъп бензин, скъп природен газ и скъпо отопление. Полша например произвежда от въглища 80 процента от електроенергията си. Преструктурирането само на най-големите ѝ минни компании ще струва 36 млрд. евро, без да слагаме в сметката хората, които ще останат на улицата. Преходът към „зелено“ селско стопанство е равнозначно на фалит или бедност за фермерите, които съвсем наскоро бяха блокирали пътищата в Германия с искания за отмяна на екологичните ограничения, които им бяха наложени и които правят продукцията им нерентабилна. Логичен е изводът, че в условията на още по-големи ограничения и данъци, плюс високи цени на горивата и електроенергията, което и да било производство, започвайки от стоманата и завършвайки с масовите стоки и брашното, ще бъде абсолютно нерентабилно в Евросъюза. В пакта не се говори нищо за работните заплати, за безработицата и как ще се финансират екологичните програми за намаляване на парниковите газове в индустрия. Ситуацията, каквато е сега със заплащането на квоти, ще остане същата, само че те ще се плащат на още по-висока цена.

Тези дни беше приета широко рекламираната в европейските медии програма „Зеленият пакт за Европа“ (European Green Deal). Тази амбициозна програма, която се сочи за пример на далновидна и високоморална политика, изнесе на крехките си плещи новоизбраният шеф на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

След като немските въоръжени сили все още не могат да се оправят от батака, който тя създаде по времето, когато беше министър на отбраната, Германия успя да се отърве от нея, като я пробута за шеф на най-безотговорната институция, наречена Европейска комисия.

Още незапочнала мандата си, тя успя да прокара безумната идея, наречена „зелена стратегия“. Друго си е да съсипеш тотално един континент, а не само някакви си въоръжени сили. С некомпетентността и липсата си на реализъм тя успя да надмине и най-закостенелите европейски бюрократи и да се изравни с екологичната истерия на Грета Тунберг.

Добрата новина е, че и тази стратегия, след като изпразни джобовете на европейските граждани, ще приключи, както приключи и Лисабонската стратегия, според която през 2010 г. ЕС трябваше да има най-конкурентната икономика в света.

Със „Зеления пакт“ се предвижда радикално реформиране на европейската икономика, с цел през 2050 г. тя да стане „въглеродно неутрална“. На пръв поглед амбициозният „Зелен пакт“ изглежда изключително екологичен проект, но ако се замислим малко повече, след реализацията му Европа ще заеме достойно място сред страните от третия свят.

Германската държавна пропагандна медия „Дойче Веле“ представи плановете на Брюксел по следния начин: „Според плановете на ЕК икономиката на ЕС трябва да бъде напълно преустроена. Европейската промишленост за в бъдеще ще трябва да отговаря на високи екологични норми. Освен това Еврокомисията има намерение да разшири системата за търговия с квоти за отделяните парникови газове“.

Американската агенция "Блумбърг" уточнява тази информация, като казва, че за изпълнението на „Зеления пакт за Европа“, който включва „много по-рестриктивни норми за емисиите от транспортни средства и промишлени предприятия, увеличаване на данъците върху горивата и енергиите, нови правила за субсидиране на европейските компании, екологичен данък върху вноса на стоки и мерки за предотвратяване бягството на европейски компании към региони с благоприятен екологичен режим, пактът ще отдели 100 млрд. евро, за да подпомогне най-пострадалите региони, а също така и преход към по-екологични методи за работа в селското стопанство“.

Това изглежда прекрасно на теория, но, за съжаление, всички тези мерки ще нанесат колосални щети на европейския бизнес и икономиките на страните в ЕС. Европейските бюрократи донякъде осъзнават това и бързат да въведат наказателни мерки срещу страните, които не искат да следват утопиите на Лайен към светлото, нулево въглеродно бъдеще.

Ако преведем политкоректните текстове от „Зеления пакт“ от техния бюрократичен на някой от говоримите европейски езици, тогава излиза, че: редовият европейски гражданин трябва да плаща доста скъпо за всяка глътка въздух, за всяко парче месо, за всеки киловат електроенергия и за всеки литър бензин.

А освен това трябва да се разкайва, че не е умрял навреме, защото неговото присъствие на планетата е престъпление срещу екологията.

Новите данъци върху изкопаемите горива, като източник на енергия, означават скъп бензин, скъп природен газ и скъпо отопление. Полша например произвежда от въглища 80 процента от електроенергията си. Преструктурирането само на най-големите ѝ минни компании ще струва 36 млрд. евро, без да слагаме в сметката хората, които ще останат на улицата.

Преходът към „зелено“ селско стопанство е равнозначно на фалит или бедност за фермерите, които съвсем наскоро бяха блокирали пътищата в Германия с искания за отмяна на екологичните ограничения, които им бяха наложени и които правят продукцията им нерентабилна. Логичен е изводът, че в условията на още по-големи ограничения и данъци, плюс високи цени на горивата и електроенергията, което и да било производство, започвайки от стоманата и завършвайки с масовите стоки и брашното, ще бъде абсолютно нерентабилно в Евросъюза.

В пакта не се говори нищо за работните заплати, за безработицата и как ще се финансират екологичните програми за намаляване на парниковите газове в индустрия. Ситуацията, каквато е сега със заплащането на квоти, ще остане същата, само че те ще се плащат на още по-висока цена. Тоест, пак никой няма да има представа каква е бюджетната политика на ЕК и нейната програма за инвестиране на приходите от квоти в екологични проекти. Просто четири пъти повече пари ще приберат банките и държавните мастодонти. А иначе милостиво ще се подпомагат бедните региони при преструктурирането с дребни подаяния.

Показателно за икономическото невежество на Лайен е обяснението ѝ на въпроса на един журналист относно целта на санкциите. Нейният отговор беше в смисъл, че санкциите ще създадат стимул за компаниите да инвестират в нови екологични технологии. Това наистина е принос в икономическите теории. Никой досега не се беше сетил, че наказанията могат да доведат до технологичен напредък.

Ако Лайен малко се беше поинтересувала от движещите механизми на капиталистическата икономика, или ако беше разгърнала „Капитала“ на Маркс, или поне „Капитала на ХХI век“ на Тома Пикети, щеше да е наясно, че азбучно правило за всеки капиталист е постоянното иновиране на производството. И това не се прави заради екология или слава, а защото първоначално всеки нов продукт обира „каймака“ от печалбата, до момента, в който и другите производители също усвоят продукта и пазарът се насити. За представи, каквито Лайен има за производствените процеси, макар и по друг повод, Клинтън казваше: „Икономиката, глупако“.

Всъщност формулировките на Лайен по своята липса на реалност са сравними само с тези на кандидата за президент от демократическата партия Елизабет Уорън. Тя с лека ръка обеща на избирателите, когато дойде на власт, да финансира от бюджета за десетгодишен период програмата за здравеопазване „Медикеър“ с 20.5 трилиона долара, образованието с 14 трилиона, безработицата с 30 трилиона и т.н. Като каза, че всичко това ще бъде за сметка на военната индустрия, от която Уорън ще „отреже“ 800 млрд. долара.

Лайен с лека ръка също обещава за реализацията на „Зеления пакт“ да похарчи 1 трилион евро. По оценка на самата ЕК финансовите разходи няма да се ограничат до очакванията на шефа ѝ. Разходите според тях ще бъдат чудовищни. Експертите прогнозират, че в близките десет години, дори ако всички страни от ЕС изпълняват плановете си за екология, разходите ще възлизат ежегодно на минимум 575 млрд. евро и то в продължение не на десет, а на 20 години, за да може да се стигне до нулево ниво на емисиите. Само за Полша преструктурирането на енергетиката според министъра на отрасъла ще струва трилиони евро. Лайен вероятно няма представа накъде се е запътила. Защото бизнесът е като водата. Той се движи по линията на най-малкото съпротивление.

След прилагането на „Зеления пакт" е ясно, че европейските стоки няма да бъдат конкурентни не само на европейския пазар, а и на международните пазари. Нещо повече, европейският бизнес просто ще напусне ЕС заедно с парите си, технологиите, работните места и данъците. И естествено ще се насочи към такива страни, като САЩ, Китай, Великобритания и даже Русия, където икономиката все още не е жертва на екологични сектанти. Именно затова ЕК още отсега обсъжда мерки, които да позволят да се предотврати бягството на европейския бизнес от ЕС.

Най-популярната идея, която дойде на ум на европейските чиновници, е да се въведе „екологичен данък“ върху вноса на стоки в ЕС. Нещо като икономически санкции, но този път не само срещу Русия, а и срещу всички партньори на ЕС. Последствията от това ще бъдат нова икономическа война, във формат "Евросъюзаът срещу останалия свят". Естествено, че за Лайен е без значение какво е състоянието на икономиката в ЕС, защото това нищо не ѝ говори. За нея е по-важно да остане в „зелената“ история на света, като пример за най-самоотвержения еколог, успял да превърне в пустиня един процъфтяващ континент.

Нищо не ѝ струваше поне да се запознае с прогнозата на германската Централна банка за ръста на БВП в Германия, която съвсем не е оптимистична. Банката намали два пъти прогнозата си за растежа на БВП през следващата година, а едновременно с това и данните за производствения сектор още не са отбелязали някакъв подем, след няколко месеца на влошаване. Отчасти принос за тези показатели имат и високите разходи за „зелена“ енергия, свързани с мерките на правителството в борбата с климатичните промени.

След като настъпят катастрофалните последствия от „Зеления пакт за Европа“, Европейската комисия ще бъде изправена пред неприятен избор. Или да признае колосалния си провал (което естествено не може да стане по политически причини), или да припише всички проблеми на другите играчи в световната икономика, които не желаят да следват европейската екологична политика и следователно трябва да им бъдат наложени санкции, наречени политкоректно „екологичен данък“, под чийто удар вероятно ще попаднат американските самолети и електроника, китайските стоки за широко потребление и смартфоните, а така също руският газ, нефтопродуктите, стоманата и торове.

Каква е позицията на България в тази ситуация? Разбира се, както обикновено ние сме за това, което кажат „началниците“ от Брюксел. Важното е да ни разрешат да ги прегръщаме и целуваме, за да демонстрираме пред електората колко сме си близки с тях. Ние нямаме национални интереси. Ние още сега сме обещали „плавно“ да закрием енергийните си мощности на въглища. Същата съдба щеше да последва и атомната ни централа, ако Унгария и Словакия не бяха надигнали глас за запазване на ядрената енергетика, а за нас остана надеждата да се присламчим към тях, защото не можем сами да отстояваме интересите си, както нееднократно сме го доказали. Единственото, което можем да очакваме в бъдеще е, че политическият туризъм на премиера в Брюксел и поръчковите стратегии на нашите т.нар. „енергийни експерти“ ще успеят бързо да превърнат България в енергийна пустиня.

 
 

Copyright © 2008-2020 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев