Резултатите от проведено през 2019 година изследване на Националния статистически институт (НСИ) за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 75,1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Само в рамките на последните десет години е отбелязан ръст от 42,0 процентни пункта, отчита НСИ.

В същото време една четвърт от лицата (24,5%) никога не са използвали интернет, като в рамките на изминалите десет години техният относителен дял е намалял повече от два пъти.

За достъп до интернет домакинствата използват най-вече мобилна връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори (64,0%) и фиксирана кабелна връзка (57,8%).

През настоящата година с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (77,8%), а с най-нисък е Северозападният район (70,8%).

Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като цели 90,5% от тях имат достъп до интернет при 70,0% за домакинствата без деца.

През 2019 година 24,8% от домакинствата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (или 50,3%) смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), докато 41,9% посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, а според 24,3% разходите за достъп са твърде високи, показва проучването на НСИ.

66,8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място, а 53,9% се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден.

Най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование (91,7%), както и младите хора на възраст между 16 и 24 години (90,3%). В същото време една четвърт от лицата (24,5%) никога не са използвали интернет, като в рамките на изминалите десет години техният относителен дял е намалял повече от два пъти, отчита НСИ.

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет извън дома или работното място e мобилният телефон (смартфон), който се използва от 63,2% от лицата.

Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 57,5% посочват, че извършват телефонни или видеоразговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52.9% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).

Най-малко използват интернет за участие в онлайн консултации, анкети или гласувания по обществени или политически въпроси - едва 3,5 на сто.

Мъжете слушат музика онлайн повече от жените, съответно 31,9% и 27,6%, докато жените са по-активни в търсенето на информация, свързана със здравето - 37,8% при 22,7% за мъжете.

Относителният дял на лицата, които използват складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове, е 17,6%, като потребители на облачни услуги са 18,6% от мъжете и 16,7% от жените. В сравнение с 2014 година най-голям ръст в използването на този вид услуга се наблюдава при лицата на възраст от 25 до 34 години - повишение с 13,5%.

През последните 12 месеца 25,4% от лицата са използвали глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт като:

- 19.8% са получавали информация от уебсайт или приложение на публична институция;

- 12.5% са изтегляли официални документи, формуляри, декларации, отчети и др.;

-10.2% са подавали онлайн попълнени формуляри, декларации или отчети.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 26,4% и 24,5%.

Делът на лицата, които през последните 12 месеца са пазарували онлайн за лични цели, е 21,7%. Най-активни при купуването на стоки и услуги онлайн са хората във възрастовата група 25 - 34 години с относителен дял 40,4%, докато едва 2,1% от населението

на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - 22,7% спрямо 20.6%.

Пазарувалите по интернет са купували основно: дрехи и спортни стоки (76,4%), стоки за дома (35,3%), хотелски резервации и туристически пакети (20,7%), храни, напитки и стоки за ежедневна употреба (16,9%).

Повечето от онлайн потребителите през последните 12 месеца са купували стоки и услуги от търговци от България (88,1%), но немалко са пазарували и от търговци от други държави-членки на ЕС (41,8%) или от трети държави (19,1%).

Основните причини, поради които лицата не пазаруват онлайн са: предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31,4%), липса на знания и умения (5,4%), опасения относно връщането на стоките и възможностите за рекламация (4,3%).

Масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни и непрекъснатата свързаност с интернет ни изправят пред предизвикателства, отнасящи се до сигурността в интернет. Резултатите от изследването на НСИ показват, че от лицата, които са използвали интернет през последните 12 месеца:

- 11,3% са получавали съобщения с измамно съдържание (т.нар. фишинг);

- 5,6% са претърпели загуба на документи, снимки и други данни поради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон);

- 3,1% са били пренасочвани към фалшиви уебсайтове с цел кражба на лична информация (т.нар. фарминг);

- 2,1% са имали проблеми с достъп на децата от домакинството до неподходящи уебсайтове.

Притеснения, свързани със сигурността в интернет, основно са пречили или ограничавали лицата при предоставянето на лична информация в социални или професионални мрежи (10,7%), като в сравнение с 2015 година относителният им дял е намалял два пъти.

Всяко четвърто лице (26,2%) прави резервни копия на своите файлове (документи, снимки и др.) на външен носител или в складово пространство в интернет с цел предотвратяване на евентуална загуба на информация, показва проучването на НСИ.