По времето на Римската република успешните политици, като Гай Юлий Цезар, си осигуряват гласове в изборите, като раздават големи количества храна и организират забавления. Поетът Ювенал нарича този феномен “panem et circenses” - хляб и зрелища. Ако трябва да преведем случващото се на езика на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), за да имаш власт в древния Рим е трябвало да станеш “частен доставчик на социални услуги”.

Е, днес ако новият Закон за социалните услуги (ЗСУ) влезе в сила, няма да е нужно да завладееш и плячкосаш Галия за да работиш по “античен” образец. Достатъчно ще е “твои хора” да ти дадат безценен лиценз за “частен доставчик на социални услуги”, платени от държавата. Ето как става “тая работа”.

Новият господар на социалната система

Едно от нововъведенията в ЗСУ е създаването на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ). Въпреки че към настоящия момент в структурата на МТСП има две социални агенции - Агенцията за социално подпомагане (АСП) и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), законодателят е решил да създаде още една структура.

Новата агенция ще “осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги”, ще “лицензира доставчиците на социални услуги”, ще “прави предложения ... за разработване на нормативни стандарти и критерии за качество и ефективност на социалните услуги” [1].

За разлика от настоящето законодателство [2], с новия ЗСУ [3] всички доставчици на социални услуги освен общините ще подлежат на лицензиране. Това означава, че новата агенция реално се явява регулатор, който ще решава кой и при какви условия ще може да бъде доставчик на социални услуги. А новото законодателство дава много права на “доставчиците на социални услуги” - от това да участват в мултидисциплинарните екипи в случаите на “деца в риск” [4] до това техните доклади да бъдат признати в съда като доказателства наравно с документи на държавни органи [5].

И всички в системата ще зависят от благоволението на АКСУ.

С други думи, който контролира Агенцията за качеството на социалните услуги, той ще е в пълен контрол над системата за социални услуги. Това може да са честни хора, но могат да бъдат и користни личности, свързани с лобистки кръгове и сенчести интереси. Те теоретично биха имали и средствата да създават социално недоволство, да влияят на избори и да организират протести.

Много добър пример за подобен подход е очевидната стратегия на МТСП да противопостави исканията на майките на деца с увреждания на желанието на родителските организации за отмяна на ЗСУ. По време на дискусията за Истанбулската конвенция, под знамето на битите жени, НПО сектора опита да прокара “джендър идеологията” и да си осигури държавно финансиране. Сега се прави опит нуждаещите се от социална помощ да бъдат използвани като аргумент за овладяване на системата за социални услуги и прокарване на чужди за обществото ни идеологии.

“Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница”

Сега идва ред да говорим за пари. За 2019 г. средствата предвидени за социални услуги са 260 млн. лв. От тях 15,6% [6] или 40 млн. лв. са дадени на частни доставчици на социални услуги (ЧДСУ). През 2020 г. сумата ще нарасне на 290 милиона... Посоката е нагоре. В допълнение към това, от 2021 г. до 2027 по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” са предвидени за усвояване 4 млрд. лева. Това е със 70% [7] повече от настоящия програмен период. Една част от тях ще бъдат усвоени под формата на предоставяне на услуги. С други думи, парите за социални услуги са много и ще стават все повече.

Защо се създава нова агенция?

В света на държавната администрация реорганизациите и реформите рядко се правят с цел системата да стане по-ефективна. Надграждането на Агенцията за социално подпомагане и/или на Държавната агенция за Закрила на детето би бил по-ефективен вариант за постигане на целите заложени в ЗСУ. Изборът да се създаде нова организация може да се обясни с факта, че в новата структура целият персонал ще бъде новоназначен. От директора до портиера. А това е най-подходящия момент тази структура да бъде овладяна. И това очевидно прави ЗСУ толкова значим.

Има ли лобита зад закона?

Когато пише поздравителен пост по случай приемането на новия закон, зам.-министър Русинова благодари първо на екипа си, после на НПО сектора и едва накрая на депутатите, гласували закона. Тази поредност е показателна за влиянието на лобито на “правилните” НПО-та върху работата на МТСП. Ако същите лобита имат решаващата дума при назначаването на ръководството и екипите на новата агенция, ефектът ще бъде един - системата на социални услуги ще бъде трайно превзета от организациите, добили печална известност покрай опита да бъде ратифицирана Истанбулската конвенция. Същите, които от десетилетия работят за прокарване на чужди на обществото ни социални модели. Ако успеят, те ще продължат своята деструктивна дейност, но вече с обществен ресурс.

Очевидно НПО идеалът за хубав живот е наличието на собствена “губерния”. Твое гарантирано място на държавната хранилка. Това е великолепно обобщено в становището на Св. Синод на Българската Православна Църква от 25 ноември 2019 г.:

“Създаването на Агенция за качеството на социалните услуги, която ще лицензира частните доставчици и ще извършва контрол и мониторинг по отношение на предоставянето на социалните услуги, не дава достатъчни гаранции за ефективност на контрола, отчитайки нивото на корупция в държавата ни...”

Автор: арх. Христо Генчев и доц. Марин Генчев

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/noviyat-gospodar-na-socialnata-sistema

___________

[1] Чл. 22 от ЗСУ

[2] Чл. 18 от Закона за социално подпомагане, който отпада от 1 януари 2020 г. предвижда регистрационен режим за доставчиците на социални услуги. Лиценз от ДАЗД се изисква само когато услуги се предоставят за лица до 18 години.

[3] Чл. 31. от ЗСУ предвижда ноебходимост от лиценз за всички доставчици на социални услуги.

“Лицата по чл. 29, ал. 3, т. 2 и чл. 30 могат да предоставят социални услуги на територията на Република България след издаването на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги.”

[4] Чл. 36г от ЗЗД

[5] Чл. 13 от ЗЗДН. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.

(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:

1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;

2. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) документите, издадени от доставчици на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги;

[6] 15.6% е делът на услугите предоставени от ЧДСУ към 2018. Ние изхождаме от това, че този дял се запазва и следващите години. https://novini.bg/bylgariya/politika/569671#commentBox

[7] https://iconomist.bg/100145-4-%D0%BC%D0%BB%D1%80%D0%B4.-%D0%BB%D0%B2.-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5?fbclid=IwAR3ru7t9eP0Xk497PaJay9okGreh0wN7CFkHte_CsZYDpY79tQY3ZiLPmkY