На 25 ноември Българската православна църква почита Свети Климент Охридски. Виден учител и книжовник, архиепископ, един от най-изявените ученици на създателите на славянската писменост светите братя Кирил и Методий, първоучител на българския народ.

Св. Климент Охридски е основател на Охридската книжовна школа. Един от инициаторите и участниците в създаването на кирилицата, като по-опростен вариант на свещената глаголица, която постепенно се налага поради това, че е по-лесна за научаване, и която е наречена така в чест на свети Кирил.

Светите братя Константин Философ, приел по-късно името Кирил, и неговият по-голям брат Методий, когато се отправили към Великоморавия, взели със себе си и Климент, който бил още юноша. Климент е родом от Солун или от неговите околности. Той участвал в тази мисия на светите братя като техен ученик. Придружавал учителите си и в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от папа Адриан ІІ през 868 г. След кончината на св. Кирил в Рим през 869 г., Климент се върнал заедно с Методий в Панония и Великоморавия. А след смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски, през 885 г., Климент, заедно с Горазд, избран от Методий за негов наследник, оглавили продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия, в опит да опазят и продължат делото на своите учители в тази средновековна славянска държава.

Немското духовенство прогонило обаче от Великоморавия апостолите на новата писменост и на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерили добър прием в България. Тя вече официално била приела християнството и имала нужда от учители и просветители на говоримия за народа език. Цар Борис І ги приел и им възложил обучението на свещеници на старобългарски. През 886 г. българският цар изпратил Климент в югозападната част на страната, в област Кутмичевица, с градове били Девол и Охрид. В Охрид св. Климент работил с голяма всеотдайност между новопокръстените българи като учител и свещеник. Там той основал просветна и книжовна школа, смятана за първия славянски университет. В нея за седем години Климент обучил близо 3500 ученици, които приемали свещенически сан и постепенно измествали гръцкото духовенство и богослужението на гръцки език в българското царство. По-късно, при цар Симеон, св. Климент бил ръкоположен за епископ. На събора във Велики Преслав (893 г.) той бил избран за “пръв епископ на българския език”.

Като свещеник и епископ св. Климент, наречен по името на град Охрид – Охридски, работил неуморно в продължение на 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра и за просвещението на своя народ. Построил църкви и манастири, а с молитвата си извършвал много чудеса.

Св. Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език. Книжовното му дело е изключително голямо по своя обем и по своето значение. Той е написал жития, похвални слова, църковни химни, които се смятат за забележителни за времето си съчинения. Известен е и с преводаческата си дейност, превел е от гръцки на старобългарски много църковни текстове. Автор е и на двете пространни жития на св. Кирил и св. Методий. Съчиненията му получили широко разпространение във всички славянски страни. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Св. Климент Охридски опростил глаголицата и съставил буквите на втората славянска азбука, наречена “кирилица”.

Св. Климент починал на 27 юли 916 г. (На този ден, 27 юли, Българската православна църква почита паметта на Свети Седмочисленици, т.е. на първите учители св. св. Кирил и Методий и техните най-близки ученици, между които е и св. Климент.) Приготвил си предварително гроб в основания от него манастир “Св. Пантелеймон”. Мощите на големия просветител на българския народ са в Охрид, част от тях се намират и в църквата „Св. Климент Охридски” в Пловдив. Главата на св. Климент се намира в манастира „Св. Йоан Предтеча” близо до Верия, Северна Гърция. Служба и жития на св. Климент са съставени след смъртта му от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменития охридски архиепископ Теофилакт (1094-1107 г.) и известния канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).

Българската православна църква е възприела да празнува паметта на св. Климент Охридски на именния му ден – 25 ноември. На този ден светецът се чества с Божествена Света Литургия във всички епархии на БПЦ. Неговото име носи Софийският университет – първото висше учебно заведение, открито в Третата българска държава след Освобождението. С тържествено академично празненство Софийският университетът отбелязва днес своя патронен празник.

На днешния ден имен ден празнуват: Климент, Климентина, Клементина.