Един от най-ценните ръкописи запазен от българското Средновековие – Томичовият псалтир е донесен за първи път у нас. Събитието е по повод 150-годишнината на БАН и ще остане в Националния археологически музей към БАН до 8 декември, предаде репортер на БГНЕС.

Молитвената книга е на старобългарски език, изработена от българските монаси от Търновската книжовна школа. Ръкописът се съхранява повече от век в Държавния исторически музей в Москва

Предполага се, че ръкописът е изписан в Килифаревския манастир по поръчка на някой от болярите. Неговите миниатюри са рядък образец на палеологовото изкуство.

Произведението е открито през 1901 година от сръбския професор и колекционер Сима Томич. Съдържа 301 листа във формат фолио. Псалтирът включва песнопенията на Светия пророк и цар Давид. Той е отражение на реална социална ситуация – бубонната чума. Миниатюрите тълкуват и изобразяват словесния текст. Този псалтир съдържа великолепни химнографски произведения – като акатиста на Света Богородица, превеждан от стареца Йоан в Света гора. Илюстриран е с 25-30 миниатюри.

Томичовият псалтир, заедно с Манасиевата хроника и Лондонското евангелие, са най-важните книжовни паметници на XIV в., запазени от епохата на българския цар Иван Александър, известна още като „Втори златен век“, заяви директорът на Националния археологически институт доц. Христо Попов и не пропусна да отбележи, че заради 150-годишния юбилей на БАН псалтирът е изнасян извън хранилището на Държавния исторически музей в Москва. „Българската публика, ще има уникалната възможност да бъде първата, която ще види псалтира след продължилата 10-годишна реставрация“, каза още той.

Приветствени слова отправи и заместник-директорът на Държавния исторически музей в Москва Андрей Яновски. Пред специалистите и академичната общност той заяви, че имат възможността да се докоснат от един удивителен паметник.

„Имаме възможност заедно да се порадваме на този съвместен празник на културата, историята и изкуството. Без съмнение всеки човек ще има възможност в продължение на 2 месеца да дойде и да общува с този шедьовър, който в продължение на 117 години не е напускал първоначално пределите на Руската империя, след това СССР, а днес пределите на Руската федерация“, заяви Яновски.

„Този шедьовър няма да остане само с гостуването си. Нещо повече – Националната библиотека на България получи възможност да закупи електронно копие, което беше предадено от нашата страна, за да може вашата научна общност да изучава спокойно и без да бърза безконтактно псалтира, както се казва по една буква на ден“, каза още високопоставеният руски гост.

Специални поздравления отправиха още председателят на БАН Юлиян Ревалски и заместник-министърът на културата Амелия Гешева.

БГНЕС