Адвокат Елена Попова не е непознато име в Сливен. Освен като добър професионалист в юридическите среди, е известна и с откритата си и действена гражданска позиция по различни важни и щекотливи проблеми на града и сливналии. Бивш общински съветник, по-късно част от „Съюз за Сливен“ и едно от остриетата на гражданската коалиция срещу корупцията и беззаконията по времето на кмета Лечков. Активен защитник на правата на хората срещу монополистите и безхаберието на институциите.

Елена Попова е кандидат за кмет на Сливен от Единната народна партия на Мария Капон и Валентина Василева - лидер на протестите срещу избиването на свинете в домашните стопанства през лятото.

Пред Агенция Сливен адвокат Попова разказа за мотивите си да участва в предизборната надпревара:

-Приех поканата на Единната народна партия, първо защото ми беше гласувано доверие, което за мен е много важно, и второ защото мисля, че е необходимо да се обнови настоящият общинския съвет и в него да влязат представители на повече различни партии. Няма да се връщам назад в годините, когато в местния парламент имаше дебати, спореше се, отстояваха се позиции. Следя работата на сегашния Общински съвет и ми се струва, че заседанията вървят прекалено гладко и безпроблемно, което малко ме притеснява… Да, може би администрацията прави добри неща за града, но считам, че това не е достатъчно. И веднага се мотивирам. Всички знаете за инцидента, който се случи през седмицата на сметището в квартал „Надежда“. Това далеч не е единственото нерегламентирано сметище в Сливен и околността. Градът ни е потънал в купища отпадъци, които освен че загрозяват, създават предпоставки за зарази и други нещастия като ето този случай. Затова смятам, че един по-пъстър и обновен общински съвет ще защитава по-пълноценно интересите на гражданите. И, надявам се, няма да се мисли само за центъра на града, който наистина е лицето на Сливен и е хубав. Заедно с това обаче трябва да се мисли повече и за инфраструктурата на кварталите, където положението от години е окаяно. Да, понаправиха се детски площадки по време на управлението на господин Милев, започна санирането на отделни сгради. Но знаете, че все още има блокове без никаква инфраструктура. Считам, че за цялостното благоустрояване на кварталите трябва да се отделят много повече средства, а не да се работи на парче.

А какво да кажем за Вилна зона? Там е пълна трагедия. Толкова години не можаха да се намерят пари да се направи подробен устройствен план, да се направи регулация. А тези хора плащат данъци, построили са си къщи, но имотите им се водят земеделски земи. Което е пълен абсурд! Но съм убедена, че при добра воля от страна на Общината този проблем може да се реши. Да не говорим за водоснабдяването. В XXI век сме, а има хора, които си носят питейната вода с туби! Вероятно помните, че преди време „Господари на ефира“ направиха предаване по този проблем, но и досега нищо не се е променило. А какво да кажем за района на Андреева чешма, където хората са си изградили ВиК инсталация със собствени средства, и отново е въпрос само на добра воля от срана на управителя на ВиК да направи нещо съвсем не толкова сложно: да открие партиди на хората. А не да се плаща на общ водомер и съседите да се изпокарват помежду си дали и кой е крал вода. Дали да говорим за това, че между имотите на хората няма нормални улици, по които да се прибират по домовете си? Много може да напарви и за туризма. Добре е, че се намериха инвеститори, които изградиха нови съоръжения на Карандила и мястото много се оживи. Но и там има още какво да се желае и направи, защото някои от сградите са доста занемарени и се рушат. А как да коментираме разрухата на Сливенските минерални бани! Хората от един извор правят чудеса и привличат туристи. Аз добре си спомням времето, когато се чакаше на опашка, за да се качим на автобуса за Минералните бани. А сега там е пустош. Защо?! Не може да няма начин да се отделят средства, ако щете по европейски проекти, за да се проектира и оживи тази толкова перспективна рекреационна зона. Има сериозни проблеми, но и възможности за обновяване на облика на населените места. Известно е, че община Сливен една сред най-големите по брой населени места. Но не е включена в европейските програми. Защо? - След като селата имат нужда от пътна инфраструктура, от канализация, от ремонт на училища и обществени сгради и от много други неща?

Така че - ако имаме един по-пъстър общински съвет, и всеки от съветниците изпълнява предизборните си обещания, има голяма вероятност нещата ще се получат. И най-вече – хората няма да бъдат разочаровани… Защото на тях им се обещава много от избори на избори. Но след това колко от обещаното се случва? Ще дам пример с една улица в село Стара река, защото от там имам наблюдения. Улицата носи името на Георги Данчев – един велик българин и сливналия, направил толкова много за града и за региона. И ето тази улица, носеща неговото име, е разкопана като гробница. Срамота е да не може да се оправи за толкова много години! И не само тя… Или неправилно са избрани кметовете по населените места, или те си гледат личните дивиденти и не се интересуват от съдбата на хората в селата, или пък Общината ги порязва много сериозно откъм финанси, или изобщо не им обръща внимание. И отново стигаме до това как се разпределят средствата от общинския бюджет. Впрочем, така е и за спорта, и за културата, и за всичко останало - не се гледат обективните показатели, а разпределението на общинските пари се прави на приятелски начала. Затова мисля, че ако в Общинския съвет влязат повече необременени, нови хора, от повече партии, и дадат всичко от себе си като граждани и сливналии, градът ни може да се изправи на крака и да бъде прекрасен.

-Да, но на местния парламент в Сливен отдавна му казват „Общински съвет ООД“. Хората измислиха това название, защото добре знаят, че общинските съветници от различните фракции много умело си разпределят различни благини – поръчки, доставки, услуги по формулата: ти на мене – аз на тебе с общинските пари и ресурси. Мислите ли, че все още е възможно тази практика да се прекрати и общинският съвет да бъде истински адвокат и застъпник за интересите и доброто на гражданите – в Сливен, във вилните зони, в кварталите, в населените места? Или вече е твърде късно…

-Мисля, че може! И това никак не е сложно. Като начало е достатъчно в комисиите, провеждащи процедурите по обществените поръчки, да има представители на различните групи общински съветници, а защо не и на граждански организации. Така ще се гарантира прозрачността на тези процедури и избора на изпълнители. Защото не може в една обществена поръчка, обявена за изпълнение без подизпълнител, реално работата да се извършва от подизпълнител. Ами това си е чиста кражба на пари! И давам пример. Преди години, когато бе извършена проверка на някои обществени поръчки в Община Сливен, се натъкнахме на следната схема: договор, сключен сутрина от кмета с избрания изпълнител, на стойност примерно 600 хиляди лева, следобед вече е възложен от този изпълнител на друг подизпълнител, но вече за 300 хиляди лева. И питам: тази разлика от 300 000 лева между двата договора къде отива, при кого? Не може ли този подизпълнител директно да участва в обществената поръчка и да вземе изпълнението, като по този начин Общината спести 300 хиляди лева за хората в този град? Ето затова трябва да има повече прозрачност! И не само администрация, а и повече общински съветници, представители на професионални организации, камари и други граждански структури да участват в процедурите. Защото, ако всеки си изпълнява задълженията, не само като професионалист в дадена област, а и като гражданин на този град, и ако наистина милее за благото на този град, той ще си свърши съвестно работата… За жалост ние от години сме свидетели, че това не е точно така!

-Може би хората умишлено бяха изтласкани и отчуждени от това, което се случва в Сливен. И затова днес сме свидетели на тази голяма апатия и може би отчаяние…

-Виждам апатията около мен, но не я оправдавам. Мисля, че докато човек е жив и може да направи нещо за себе си и за околните, трябва да го прави. Вярно е, че ние нямаме достатъчно гражданско самосъзнание. Вярно е, че ставаме все по-безразлични към много неща, които се случват с града ни, и ги отминаваме с безсилие. Но лично аз вярвам, че това може да се промени.

-Защо е опасно да бъдем безразлични?

-Защото ще стане още по-зле! Защото просто държавата ни си заминава… Виждаме как масово се изселват цели села, и дори цели градове. Свидетели сме на липса на икономика в цели региони. А това означава, че хората нямат какво да работят. В резултат на което те се изселват и оставят много възрастни хора сами. А децата им са принудени да работят в чужбина, за да могат да ги издържат. Но аз пак ще се върна на Сливен и хората тук, които искаме да представляваме. Ние ще се борим и ще отстояваме всичко, което цели да се подобри животът в нашия град. Да се помисли за данъците в общината, които са неимоверно високи и не съответстват на икономическото положение на града и възможностите на гражданите. Да се помисли за тази Синя зона, която, извинявайте, но не толкова регулира натовареността в центъра на Сливен, кокото е като още един данък за гърба на гражданите. Защото знаем докъде се простира Синята зона. И при положение, че редовно си плащаш пътния данък и данък автомобил, да плащаш и по 70-80 лева на месец за Синя зона, е просто смешно, да не кажа грозно. Да, може би Общината има нужда от пари, но нали вече няма просрочени задължения?

-Има ли страх у хората?

-Да, има. Визирам например голяма част от администрацията. Там просто нямаш избор. Разговаряла съм с много хора, със служители, които се страхуват да кажат открито коя партия или кой кандидат ще подкрепят. За бизнеса е същото. Хората се притесняват, защото след това срещат проблеми. Затова не смеят да излязат и открито да си кажат мнението. Чакат някой друг да го направи… Някой, който не е зависим от Общината или от някой началник. Бизнесът е притеснен, защото има механизми, чрез които да го притискат - проверки, актове… Да не говорим пък как, когато отидеш да ти свършат работа, администрацията те лашка от гише на гише и се чудят как да не ти свършат работа. Когато вилата ти е постоянно на врата и се страхуваш накъде да се обърнеш, какво да направиш! Какъв ти е избора – мълчиш...

-А какво да кажем за пенсионерите?

-Там трагедията е голяма! Хората се гърчат без пари, без храна, без лекарства... Бих се радвала да имаме един управник като този, който освободи пенсионерите от заплащане на ток, газ и т.н., няма да цитирам името му. Защото нашите майки и бащи, те са си го заслужили, защото те са си го отработили, те са дали своя дан за държавата. И накрая да мизерстват и да ровят в кошчетата ... Това е унизително! Но, за съжаление, ние нямаме такива ръководители, които да мислят за народа, за хората.

-Не е ли време да се появят?

-Трябва да се появят, време е! Ако всичките тези сливенски кандидати за общински съветници направят една обща дългосрочна програма за развитие на Сливен, а не всеки да я сменя, когато си поиска, вярвам, че в Сливен ще имаме прекрасна възможност да живеем спокойно и нормално, да почиваме на Минералните бани и на Карандила, на Хамам баир, ако щете. Ние от ЕНП например имаме прекарсен проект за Хамам баир. Дъщерята на член на нашата партия го е направила. Уникално нещо, което, ако се реализира, ще показва нагледно историята и развитието на града ни от началото му до днес. Страхотен проект, гледахме го на събиране на нашите общински съветници. Невероятен!

-Време ли е младите хора да поемат щафетата?

-Бъдещето е на младите! При нас има доста млади хора, а листата ни е подбрана и подредена така, че да има специалисти в различни области – юристи, инженери, учители. Но най-важното е, че това са хора, които милеят за Сливен и искат той да се промени към добро. И са готови за работа с общи усилия. Все още не е късно да направим нещо за града си, за да се излезе от това тъжно статукво. И хората да усетят, че живеят в един европейски град, какъвто е бил и отново трябва да бъде Сливен.

А ако започнат да се случват повече хубави и смислени неща, хората сами ще излязат да подкрепят онзи, който не ги лъже, а полага съзидателни усилия.

Мариана Иванова