КАЗУСЪТ "ПОЛФРИЙМАН" ПРОДЪЛЖАВА С ПРОТЕСТИ И ИСКАНЕ НА УВОЛНЕНИЯ
Протест пред Съдебната палата в София срещу предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман днес организира партия "Атака".
Младежката организация на ВМРО ще внесе искане във ВСС за дисциплинарно уволнение на съдия Калин Калпакчиев и на съдебния състав, постановил предсрочното освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, осъден за убийството на студента Андрей Монов през 2007 година.
Юристът от ВМРО Михаил Петров каза какви са исканията им: “Искане за дисциплинарно производство, за проверка на съдиите, относно тяхната безпристрастност и независимост. Също така и при откриване на процесуални, да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Наясно сме, че Висшият съдебен съвет не може да разпореди, но чрез Инспектората той може той може да нареди проверка на администрацията на съда, съответно може да повлияе върху това да се вземе едно правилно и морално издържано решение“.
Очаква се съдебният казус "Джок Полфрийман" да влезе в дневния ред и на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която днес провежда редовното си седмично заседание.
От юридическа гледна точка казусът е приключил окончателно, но вече възникват много други проблеми, които са в различни посоки, коментира пред БНР Ива Пушкарова от Фондация „За развитие на правосъдието“.
„За мен има една злоупотреба с наказателния закон, при която се използват страхове, некомпетентности, обстоятелството, че на българския гражданин не му е работа да познава в подробности наказателното правосъдие, за да се засилват излишно неговите страхове и това да се използва за политически цели от хора, които са непочтени, според мен, в самия политически процес“.
Тя подчерта, че условното предсрочно освобождаване е редовен институт и в него не може да се търси „сериозна драма“:
„Това определение несъмнено е законосъобразно. Най-важният въпрос, който се поставя при условното предсрочно освобождаване, е решен еднозначно. Най-важният въпрос е свързан с това дали е преодолян рискът от рецидив. …Условното предсрочно освобождаване на един човек настъпва тогава, когато той е дал доказателства за поправяне. Това означава, че той не се е поправил напълно, но предвид доказателствата, които вече е дал, може да се има доверие, че той ще продължи поправителния процес и той ще завърши в условия на свобода и под гаранциите на изпитателния срок в обществото. Това създава задължение за самото общество да приеме със своите институции и със своите неформални мрежи този човек обратно и да му допомогне за въпросното поправяне. Тук е проблемът в конкретния случай“.
Според Пушкарова този случай е опорочен и се поставят политически въпроси, свързани не толкова с личността на Полфрийман, колкото с личността на съдиите, които постановяват освобождаването.
„Очевидно от българския съдия се очаква да се съобразява с много обстоятелства, когато постановява своите съдебни решения. Очевидно това трябва може би да имат предвид в бъдеще, не когато взимат решенията си, а да знаят какви биха могли да бъдат политическите рискове, когато те взимат своите решения“.
Как един съдия може да бъде освободен от длъжност, пише в закона, подчерта Пушкарова и добави: „Там не пише, че това става под политическа истерия и злоупотреби със закон или удари с чук върху конституционната система. Едно е да се произнесеш с леко спорно професионално, но законосъобразно съдебно определение. Съвсем различно е да рушиш конституционния ред. Защитата на авторитета на съда е всеобща отговорност и тя не е свързана със защитата на личността на конкретен съдия непременно. Според мен в случая има подмяна на лична атака към конкретен човек с атака върху цялата институция“.