Синдикатите няма да допуснат първите три дни от болничния да останат неплатени - предложението, което по-рано днес направиха работодатели по време на дискусия, на която представители на двата синдиката не присъстваха.

"Хоризонт" потърси за коментар Ваня Григорова от "Подкрепа", която категорично заяви:

"Нека си представим, ако един болен служител ходи на работа, колко повече ще струва на работодателя, когато той зарази всички останали служители, или да си представим ако едно дете, което е болно и ходи на детска градина и няма възможност да си остане в къщи, за да се излекува, как всички останали деца ще бъдат заразени. Това е напълно мракобесно предложение, с което ние няма как да се съгласим".

Да се намали броят на дните болничен, които личните лекари могат да издават. Това предложи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на дискусия, която потърси решения на проблема с фалшивите болнични листа.

Предложенията на работодателите първите три дни от болничния да са неплатени или да се изплащат от НОИ, са социално неприемливи според социалния министър Бисер Петков. Той предложи друго:

"Да се ограничи и съкрати периодът, в който личните лекари могат да издават един болничен лист. Сега е до 14 дни непрекъснат. Мисля, че във времето назад е имало до 7 дни, както и общата продължителност, която личният лекар може да издава в рамките на една година – до 40 дни".

И управителят на НОИ Ивайло Иванов категорично възрази първите три дни да се изплащат от Осигурителния институт:

"Това би натоварило ресурса с близо 200 милиона допълнително, което ни затруднява. Може би трябва да се мисли във варианта за изчакване и изчаквателен период на влизане на болничните".

Тоест началото на болничния да не се изплаща и да остава за сметка на работника, каквато е практиката в повечето европейски държави, се аргументираха работодателите.

Председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов предложи:

"Първият вариант е за първите три дни болнични да се изплаща различна договорена сума. Вторият вариант, който е - първите три дни с разрешение на работодателя. Заплатата му върви по начина, по който е вървяла до тогава".

Работна група в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще решава проблема с фалшивите болнични.

50 млн. лв. годишно се изплащат от бизнеса като обезщетения за фалшиви болнични листове. Още 150 млн. лв. се изплащат от Националния осигурителен институт.

За последните три години у нас са установени повече от 10 000 нарушения, свързани с издаването на фалшиви болнични, показват данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Работодателската организация днес е домакин на дискусия по проблема, на която е поканен и главният прокурор Сотир Цацаров.

Първите 3 дни от болничния – за сметка на работника

Според АИКБ решение на проблема с фалшивите болнични трябва да се търси в посока поне първите 3 дни от болничния да са за сметка на работника по примера на редица европейски страни, в които не се плащат от 1 до 7 дни.

Размерът на изплатените обезщетения за последните 7 години се удвоява, заяви в интервю за предаването „Преди всички“ Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал.

„От 1,350 млн. болнични листа през 2012 г. до 2,750 млн. болнични листа през 2018 г. Това удвояване на броя на болничните не се дължи само на влошения здравен статус на населението или на застаряващото население. Има злоупотреби с болнични листове“, обясни Иванов.

Нормативната уредба поощрява използването на болничен

Според него нормативната уредба поощрява използването на тази възможност: „При едно лице, което ползва болничен лист от 3 дни в един месец, и лице, което не ползва болничен в рамките на този месец, възнаграждението се намалява с 3%“.

Занижен контрол и липса на наказания

Той подчерта още занижения контрол от страна на Министерството на здравеопазването и НОИ за правомерността на издаване на болнични, както и липсата на наказания:

„Това се явява една златна среда за развиване на тази дребна корупционна практика“.