По документи учебната година е конструирана върху 36 седмици. Те определят хорариум, разпределение на труд, възнаграждението му и т.н. 36-те седмици влязоха сила преди няколко години, преди това бяха по-малко. Учители забелязаха сега, че в календара за 2019/20 г. седмиците са 38. Внимателно преброяване наистина показва, че са увеличени. МОН въобще не е обявявало подобна промяна. Тайно е увеличена натовареността на учителите и децата. Респективно и общата ваканция е скъсена. Проблемите в училищното образование са дълбоки и наслоени, сред тях в последните години се откроява огромната натовареност на педагозите. Задълженията им включват ред административни и бюрократични дейности, които се изразяват в чиста бумащина. Това е съпътствано с превръщането на учебния процес в целодневен, което пък изисква преподавателите да бъдат и бавачки. Всичко това отнема време и енергия за същинската учителска дейност.

Наближава 15 септември, учениците скоро ще са в класните стаи. Преподавателите им обаче вече са там. Новата година започна за тях с редица неприятни изненади. Всъщност не са свършвали. В средата на лятото Министерството на образованието и науката (МОН) ги сюрпризира с решението да превърне учителите в пъдари – да обикалят домовете на децата, отсъстващи от училище. Това означава

да бродят по тъмни доби из ромските гета и да тропат по вратите.

След петиция на 30 000 души МОН се отказа от идеята, но лошите вести не спряха да идват. При това са захаросани демагогски. Официално с фанфари се въвеждат новости, които уж да улеснят учителската работа, но в реалността промяна няма. Дори в някои направления нещата стават по-зле.

Проблемите в училищното образование са дълбоки и наслоени, сред тях в последните години се откроява огромната натовареност на педагозите. Задълженията им включват ред административни и бюрократични дейности, които се изразяват в чиста бумащина. Това е съпътствано с превръщането на учебния процес в целодневен, което пък изисква преподавателите да бъдат и бавачки.

Всичко това отнема време и енергия за същинската учителска дейност.

На този фон тази година МОН предприе действия по “облекчаване” на работата им. След като неуспешно опита да ги включи в хайки из ромските махали, дойде положителната на пръв поглед вест, че задълженията на учителите се олекотяват - с отпадане на една непопулярна за масовата аудитория, но изправяща косите на всеки преподавател хамалогия. Тя се нарича “Годишно тематично разпределение”.

Въпросното разпределение представлява почти научен по обем труд (40 и повече страници, в зависимост от броя на предметите), в който в табличен вид се вписва на коя дата какво ще бъде преподавано на децата, кои техни умения ще се подобрят и т.н. Разпределението не само е натоварено с безсмислени за вписване атрибути, но и поради непрекъснатите промени в програмите изисква да се прави всяка година изцяло наново. Представете си например как 50 000 учители не само изготвят,

но и разпечатват около всеки 15 септември тази бумащина – и ще придобиете представа за мащаба на безумието (колко ли хартия се харчи?).

И именно то, според изявленията на МОН, следва да отпадне. Бидейки наясно, че тематичното разпределение е своеобразна емблема на бюрокрацията, министърът на образованието Красимир Вълчев няколко пъти обяви през последния месец, че то вече е история. “В улеснения на учителя… ненужните неща най-после ги няма… не бива да товарим хората…” – така звучеше одата, с която Вълчев преряза лентата на “улесненията”. Доста медии започнаха радостно да преразказват манната, която се изсипала върху учителския труд.

Какво обаче се случи в реалния училищен живот? Връщайки се на работа след ваканцията учителите се изправиха пред задача да… изготвят разпределения. Да попълват отново десетки редове и графи – успоредно с куп други задължения, които вършат на старта на годината.

Медийните репортажи се оказаха на база действителност, която никога не се е случвала.

Защо? Ами защото училищните директори изискват разпределенията. А те го правят, тъй като им е поверен контрола върху преподавания материал. Отделно от това самата наредба, въвеждаша “промените”, не е влязла в сила. Допълнително – за избираемата подготовка в някои випуски разпределенията въобще не отпадат. Няма поставен срок от регионалните инспекторати за изготвяне на документацията, но директорите отново я изискват през септември. Новото е единствено, че някои графи отпадат, но процесът е съчетан с куп още формалности, които не го улесняват.

“Пети ден умувам как от девет графи да направя шест. И се чудя с какво бумащината ми е спестена”, написа учител в социалните мрежи.

Накратко: МОН маха разпределенията с необнародвана още наредба, министърът се хвали на всеослушание, медиите препредават ласкателно ехо, но практическа промяна не настъпва, цялата работа пак следва да се върши на място. Учител от Пловдив сподели: “Има и още нещо. Разпределенията ги изискваше регионалния инспекторат и винаги проверяващите можеха да се заядат, ако не се изпълняват. Напрактика обаче от поне 10 години нито един инспектор не се вторачва в тях – смятат ги за безумие във вида, в който се изискваха. Изготвяхме ги просто защото трябваше.

Тоест сега нормативно пада нещо, което практически не пада, и което отдавна бе разконспирирано като безумие, но… - оцеляващо като паметник на безсмисления труд”.

Ориентирахте ли се в какофонията? Не. Точно такова е положението в образованието – никой нищо не се ориентира, но безсмисленият труд кипи.

Но неприятните изненади не свършват дотук. По документи учебната година е конструирана върху 36 седмици. Те определят хорариум, разпределение на труд, възнаграждението му и т.н. 36-те седмици влязоха сила преди няколко години, преди това бяха по-малко. Учители забелязаха сега, че в календара за 2019/20 г. седмиците са 38. Внимателно преброяване наистина показва, че са увеличени. МОН въобще не е обявявало подобна промяна.

Тайно е увеличена натовареността на учителите и децата. Респективно и общата ваканция е скъсена.

“Кой ще заплати тези допълнителни минимум 36 часа на учител? Как ще бъдат обезщетени децата, които са безкрайно претоварени с всички нови изисквания?”, питат се преподаватели в социалните мрежи. Отговор няма. На пръв поглед е парадокс, че важни теми като увеличаване на ангажираността на учителското съсловие и намаляването на ваканцията за децата не предизвикват обществен скандал. Но как да има скандал?

Съсловието е привикнало на какви ли не експерименти на свой гръб,

а по-малката ваканция е по вкуса на родителите – нека децата стоят в училище, след като и без това цяло лято няма кой да ги гледа!

В крайна сметка излиза, че МОН се хвали с несъществуващи “улеснения”, а мълчи за съвсем реални затруднения, които причинява. Всичко това се случва на фона на постоянни данни на синдикатите, че българският учител работи над 50 часа седмично –

в длъжностната му характеристика не влизат срещи с родители след работно време, развеждане на децата с училищния автобус по домовете и т.н.

Той е и пъдар, и бавачка, и товарно магаре. МОН е в сложни взаимоотношения с ярема – на думи го маха, но практически запазва, защото няма кой друг да тегли каруцата.

Автор: Искрен Вълчев

http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/uchitelyat-e-pydar-bavachka-i-tovarno-magare-otnovo