На 9 септември се навършват 75 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България, която продължава да разделя българското общество.

От празник, през въстание и революция, до преврат – 75 години по-късно все още събитията от 9 септември 1944 г. намират различни тълкувания. Едни са категорични, че случилото се тогава забавя европейското развитие на страната ни, а други са на мнение, че благодарение на това България присъства на европейската карта.

За мнозина тази дата е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат, довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост.

Историята

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.

Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на "Народен съд" в края на 1944 г.

Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2730 души - министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

Оценката

Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е "народно въстание". Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат".