Ако мигрантите тръгват по море със случайни корабчета, за това не са виновни хората, които в момента се намират в Париж! Нямаме право да ги оставим да се удавят. Но и не трябва да ги насърчаваме да тръгват на път, защото колкото повече се разнася новината, че хуманитарни кораби кръстосват морето, за да ги спасят, толкова повече хора се решават да рискуват. Не може всички жители на Африка или на света, които живеят в бедност, да дойдат в Европа. Вече имаме процедури за предоставяне на право на убежище. Те неминуемо са строги, защото призванието на Европа не е да приеме целия Трети свят у дома си: жалко е, но е така. Най-добрият начин да помогнем на тези хора е да им помогнем там, където са, а не да ги каним да дойдат в Европа, било то чрез посредничеството на неправителствени организации. Трябва да се прилага законът, в противен случай хаосът надделява над цивилизацията, казва в интерва за "Фигаро" британският писател и журналист Дъглас Мъри.

- “Акуариус”, “Сий Уоч 3”, сега “Оупън Армс” или “Оушън Вайкинг”… Без намесата на хуманитарните кораби, чиито имена редовно са на първа страница на вестниците, щяха ли да загинат в морето спасените мигранти?

- Не. Тези неправителствени организации нарушават закона и насърчават и други да го правят. Действията им имат за цел да подтикнат мигрантите да преминат през морето, а тези НПО представляват европейското крило на каналджийските мрежи. Първо бандите изнудват за пари хора в беда, за да ги вземат в открито море, после ги поемат корабите на неправителствените организации, за да завършат пътуването, улеснявайки работата на каналджиите, които вече правят все по-кратки пътувания, така че могат да превозват все повече хора.

Някои от тези НПО бяха изненадани, докато заговорничат пряко с престъпните каналджийски мрежи, а някои дори са имали по-неформални отношения с тях, като всички са свързани по един или друг начин.

Разбира се, неправителствените организации отричат това и твърдят, че дейността им не предизвиква тяга, но това е абсурдно. Мигрантите нямаше да тръгнат по море, ако нямаха основателна причина да се надяват, че ще преминат от другата страна на Средиземно море. Няма нужда да възхваляваме работата на тези НПО, които на първо място подтикват хората да поемат лекомислени рискове, преди да ги спасят. И накрая, една международна организация няма право да нарушава закона и със сигурност не може да претендира сама да променя действащите закони.

От друга страна, тези неправителствени организации се подиграват на европейското обществено мнение: убедени са, че знаят по-добре от европейците като цяло какви политически решения трябва да взема Европа. Вярват, че са над законите, над народите, над целия свят. Но аз ги упреквам, че са безразсъдни и имат краткосрочно мислене, което в крайна сметка е опасно наивно.

- Неотдавна капитан Карола Ракете реши да пробие блокадата, установена от италианските власти, и да акостира незаконно в Лампедуза. Мнозина видяха в този жест акт на героиизъм…

- Но това не й беше позволено, тя наруши закона! Италианците се изразиха чрез урните миналата година. Правителството, назначено след изборите, взе решение да приложи закона, забранявайки на нелегални кораби да акостират в Италия. С какво право Карола Ракете може да се постави над закона, с какво право може да знае по-добре от самите италианци какви решения трябва да се вземат по този политически проблем? За кого се мисли тя - за новия италиански министър на имиграцията?

Каквото и да си мислят някои, нейната постъпка не възхитителна или щедра, а егоистична и много горделива. Преди всичко, тя не решава никакъв проблем средносрочно: дали г-жа Ракете ще помогне на цяла Африка да проникне незаконно в Европа, ако изведнъж всички африканци пожелаят това? И ако не, какво ще направи? Според мен тази млада жена е една малко объркана германка, която се опитва да се бори срещу някаква екзистенциална мъка, използвайки отчаяни хора като психологическа подкрепа.

- Миналата седмица, преди италианското правосъдие да разпореди окончателно дебаркирането на мигрантите от “Оупън Армс” в Лампедуза, корабът отказа поканата на испанските власти. За да обтегнат на всяка цена отношенията със Салвини ли?

- “Оупън Армс” е екстремистка организация. Признатата й цел е да помага на преминаването на хора, “които бягат от война, преследване или бедност”. За миг да оставим настрана войната и преследването и да се съсредоточим върху бедността: за съжаление, има голям брой африканци, жертви на бедност. “Оупън Армс” смята, че мисията й е да помага на всички тези хора да дойдат в Европа. Аз не съм съгласен с подобна гледна точка и смятам (като много европейци, както показват социологическите проучвания), че не може всички жители на Африка или на света, които живеят в бедност, да дойдат в Европа. Във всеки случай, организации като “Оупън Армс” признават, че Матео Салвини е основният им противник в Европа и затова искат да го предизвикат на бой, надявайки се да го унижат.

Аз мисля обаче, че е важно да загубят този тур, защото силата трябва да остане в закона. Вече имаме процедури за предоставяне на право на убежище. Те неминуемо са строги, защото призванието на Европа не е да приеме целия Трети свят у дома си: жалко е, но е така. Най-добрият начин да помогнем на тези хора е да им помогнем там, където са, а не да ги каним да дойдат в Европа, било то чрез посредничеството на неправителствени организации.

- Но как да намерим конкретни и трайни решения, докато общественото мнение за имиграцията в отделните страни понякога е много противоположно?

- Мисля, че това е възможно, както показвам в края на книгата ми “Странната смърт на Европа”. Има много неща, които могат да се направят, но приоритетът е промяна на политиката! Не мисля, че общественото мнение се различава толкова много в отделните страни. Повечето европейци смятат, че Европа не може да приеме цялата мизерия на света. И накрая, трябва да се прилага законът, в противен случай хаосът надделява над цивилизацията.

- Няколко пъти изобличихте “истерията” в политическото и медийно третиране на този труден въпрос. Дали това е така и днес? Не е ли нормално да се подхожда със страст към имиграцията, след като става дума за живота на хиляди хора?

- Мисля, че медиите и социалните мрежи предизвикват понякога незабавни и страстни реакции, докато някои въпроси трябва да бъдат разгледани дългосрочно, по-спокойно, независимо дали става дума за имиграцията или за други въпроси. Ако мигрантите тръгват по море със случайни корабчета, за това не са виновни хората, които в този момент се намират в Париж! Това е решение, взето от хора в беда, а отговорността е на първо място на каналджийските мрежи, които ги карат да поемат всички рискове.

Когато тези мигранти се окажат в опасност насред Средиземно море, това е много сериозен морален проблем. Нямаме право да ги оставим да се удавят. Но и не трябва да ги окуражаваме да тръгват на път, защото колкото повече се разнася новината, че хуманитарни кораби кръстосват морето, за да ги спасят, толкова повече се решават да рискуват. Но има и ужасно лицемерие. Както разбирам, всеки ден мигрантите са отблъсквани обратно на границата между Франция и Италия. Днес вашето правителство упреква италианското правителство, но в началото на миграционната криза в Средиземно море Италия пое най-големия дял от мигрантските потоци, докато френските власти продължаваха спокойно да пречат на тези мигранти да преминат границата. Светът със сигурност е изпълнен с лицемерие… но това е особено елитарно.

- Вашият нов премиер Борис Джонсън обеща точкова имиграционна система, като тази, която в Австралия. Става въпрос за по-добър контрол и за насърчаване на избрана имиграция. Струва ли ви се добра тази реформа? Защо?

- Това е добро начало. Според мен при настоящото състояние на нещата това е най-приемливото политическо решение за избор на миграционна политика. Страни като Австралия, които вече я използват, са доказали, че тази система е убедителна, тъй като не се основава на желанието да се спасява света, а да се адаптират по-добре миграционните потоци към нуждите на приемащата страна. Имайки предвид това, тази система не е панацея, защото днешното или следващото правителство може да реши впоследствие да вдигне летвата и да приема толкова щедро, колкото иска.

- В интервю за “Фигаро” обяснихте, че Брекзит е свързан на първо място с въпроса за имиграцията. Смятате ли, че Обединеното кралство ще се справи по-добре без ЕС? Неспособни ли са европейските лидери да се споразумеят за по-добър контрол над имиграцията?

- Кой знае? От Брекзит насам се отказах да прогнозирам бъдещето, поне що се отнася до политиката! В момента, в който обмислиш половин дузина възможности, се появява седма опция, която за дори не си и помислял…

След като излезем от ЕС, ще можем да решаваме сами собствената си миграционна политика. Надявам се от все сърце и вярвам, че по този начин ще съхранем голяма свобода на движение за нашите европейски братя и сестри. Но в крайна сметка, да бъдем господари над собствените си закони не означава автоматично, че нашите закони ще бъдат добри! Опасявам се, че ако Джеръми Корбин дойде на власт, ще бъде обратното.

Що се отнася до европейските лидери, през последните години имах възможност да пътувам всяка седмица в различна страна в Европа и се срещнах с много политици и интелектуалци. Така че многократно имах възможност да прецизирам гледната си точка по тези въпроси. Основното ми наблюдение е, че гледните точки на Източна и Западна Европа, както и на Юга и Севера, в момента са непримирими. Но аз мисля, че по-скоро лидерите в Западна Европа постепенно ще се съгласят с Източна Европа, отколкото обратното.

Дъглас Мъри е автор на бестселъра “Странната смърт на Европа”, в която, опирайки се на многобройни изследвания и документи, показва трагичния и очевиден провал на мултикултурализма, от Лампедуза до Малмьо. На 19 септември Дъглас Мъри се готви да публикува новата си книга, The Madness of Crowds: Gender, Race and Identity (Лудостта на тълпите: джендър, раса и идентичност).

Автор: "Фигаро"

Превод от френски: Галя Дачкова

http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/dyglas-myri-evropa-ne-mozhe-da-prieme-celiya-treti-svyat