Властите се държат неадекватно в борбата с африканската чума по свинете, заяви пред БНР д-р Сергей Иванов, молекулярен биолог, консултант по безопасност на храните на "Активни потребители". Според него борбата с болестта е предмет на европейското законодателство - Директива 60 от 2002 г. и в нея има няколко неща, които в България упорито не се споменават. "Задължителните мерки за евтаназиране засягат само стопанствата, засегнати от болестта. Няма такова нещо като изтребване в еди-колко си километрова зона и т.н. Превенцията се прави по други начини - с мерки за хигиена, контрол над дивата популация, с диагностика и епидемиологично проучване", подчерта д-р Иванов. В директивата също така няма разделение между домашни свиневъди, "задни дворове", лични стопанства и индустриални ферми. Иванов допълни, че вместо да се подобри хигиената в "задния двор", се предприемат мерки за изтребване на "пациентите" там.

Мярката за изтребване на домашните свине в рамките на 20-километрова зона около индустриалните ферми е много българска, това го няма в нито едно законодателство, нито европейското, нито на Световната здравна организация, нито на Световната организация по прехрана, това е типично българско, коментира експертът.

Напълно реалистично е и през следващата година у нас африканската чума по свинете да не може да се овладее и стопаните да не могат да закупят здрави прасета за отглеждане, обяви от своя страна директорът на Института по микробиология към БАН проф. д-р Христо Найденски във вторник пред БНР. Той уточни, че срокът от шест месеца след изтичане на заразата, коментиран от министър Десислава Танева, след който стопаните ще могат да възстановят стопанствата си, е "доста отдалечен във времето". Животните, които са преболедували в по-лека форма и са останали живи, са дълги години вирусоносители и това създава предпоставка за разпространение на вируса и през следващите години. Хранителните останки от колбаси например, които са направени от животни в предклиничен стадий на болестта, също са опасни, ако отидат в общите битови отпадъци, поясни проф. Найденски. Според него вирусът в месото, съхранявано във фризери, което е от животно в предклиничен стадий на заболеваемост или в инкубационен период, оцелява там дълги години.