В статия под заглавие „Докъде ще стигнем?” бившият председател на БСП Сергей Станишев споделя своите възгледи за случващото се в БСП. Твърди, че в партията вместо диалог и единение се случват разделения, едноличен стил и чистки, че партията се превръща „от социална и интернационалистка в традиционалистка и патриотарска”. Трудна за прикриване е амбицията на Станишев да се самопредложи за водач и идеолог на това, което медиите наричат „вътрешнопартийна опозиция”, но има ли основание в написаното?

Категорично не!

Докъде стигна Станишев?

БСП в момента е единствената партия в България, в която всеки е свободен да изрази мнението си, без да бъде санкциониран или изключен. Не така бе по времето на председателството на Станишев, когато от партията бяха „самоизключени” много негови критици, а това създаде разцепление, което не може да бъде преодоляно и досега.

Да, днес има санкции, но те са срещу местни структури, които системно губят избори и влизат в договорки с управляващите. Има и освободени членове на ръководството, но председателят има право да предлага екипа си, а изборът и освобождаването от Изпълнителното бюро стават с гласуване. Всъщност именно Станишев даде най-крещящите примери за еднолични решения в партията – ударен личен пиар и лидерски кампании, а номинацията на Орешарски направи пред медиите, а не на партиен форум. За подмяна на ценностите на партията малко приляга да говори Станишев.

С неговото име е свързан най-пагубният опит за историческата подмяна на БСП – социаллибералният курс по модела на ПЕС.

Срамен политически компромис с европейската десница и транснационалната олигархия, за неглижирането на битката за трудовия човек и социалната държава.

ПЕС залитна към русофобията, джендър идеологията, толерирането на миграцията. Персонално Станишев е отговорен за подмяната, свързана с въвеждането на антисоциалния плосък данък, с позорния Закон за досиетата, за назначенията на министри с крайнодесни възгледи, за натиска върху Корнелия Нинова да приеме антиконституционната Истанбулска конвенция и Пакта за миграция.

БСП исторически е патриотична, държавотворна партия на 128 години и няма по-естествено за нея от това да бъде традиционалистка. Такива са възгледите на редовите социалисти и симпатизанти, да риташ срещу тях е политическо ренегатство от чист вид.

Сергей Станишев с новата му претенция да бъде модерен политик е вчерашният ден на БСП.

С името и дейността му са свързани 10 последователни изборни поражения, наследството от неговото председателство и неговия идеологически курс тежи на БСП, отблъсква хиляди автентично леви избиратели.

Откакто БСП под ръководството на Нинова започна да преодолява и да скъсва с тези недъзи, са факт политическото възраждане, организационното укрепване, подмладяването и отчетлив електорален ръст. Това е правилната посока днес!

Връщането към социаллиберализма и съглашателството на елитите, към икономическите зависимости и задкулисие, към възхваляването на „държавническата роля” на Бойко Борисов – е път към никъде.

А „Докъде стигнахме” с модела „Станишев” вече знаем, въпросът е, че там никой не иска да се връща. Доверието към евробюрократа отдавна е изчерпано!

Автор: Проф. Светлана Шаренкова

Източник: "Епицентър"