Глоби до 10 милиона лева ще се налагат на фирми, банки и кредитни институции, ако не докладват пред ДАНС за съмнителни сделки - това предвиждат промени в Закона срещу изпирането на пари, предаде БНТ.

Мерките са част от ангажиментите на България за покриване на критериите за членство в Еврозоната, поясни финансовият министър Владислав Горанов.

По думите му, санкциите са съразмерни с тежестта на нарушението.

"Да, санкциите са големи, защото пари със съмнителен произход, които освен, че могат да служат за политическа корупция на някои места, служат често и за финансиране на тероризма. Създават се нови режими, които могат поне при първоначалното прилагане да будят съмнение дали това няма да доведе до допълнителни ангажименти, но аз смятам, че ние не бихме могли и не следва да изоставаме от общоевропейските решения по отношение на мерките за борбата с изпирането на пари." - посочи Горанов.

Законовите промени бяха обсъдени през седмицата от парламентарната комисия по вътрешен ред.

"Първата е за лица, които осъществяват търговия и посредническа дейност с културно-исторически ценности. Лица, които осъществяват търговия и обмяна на криптовалута и валута, която е без златно покритие." - коментира Пламен Нунев, председател на парламентарната комисия по вътрешен ред.

България влиза в чакалнята на еврозоната след юни 2019 година

С промените се предвижда и забрана за въвеждането и функционирането на сейфове с анонимни ползватели или с фиктивни или фалшиви имена.

В обхвата на закона срещу прането на пари наред с финансовите попадат и търговски дейности.

"Ако пазаруваш в мола и купуваш карта да подариш, например, за 10 000 лв. - да може да се докладва, за да няма съмнения там. Направено е такова предложение и ще го гледаме в комисията." - съобщи Пламен Нунев, председател на парламентарната комисия по вътрешен ред:

Според закона, всяка съмнителна сделка трябва да се докладва на ДАНС, която ще има право да отказва регистрация на фирми, за които има подозрение, че финансират тероризъм, че средствата им са от изпиране на пари, както и да отказва регистрация на фирми, идващи от офшорни зони.

Експерти по финансова сигурност съветват фирмите да не чакат влизането в сила на закона, а отсега да се подготвят да проследяват произхода на средствата, с които оперират.

Ако банка, застраховател, търговец, нотариус, брокер допусне съмнителна сделка и не докладва на ДАНС следват тежки санкции.

"Те могат да бъдат имуществени и неимуществени. Имуществените при първо нарушение започват от 1000 лв. и стигат до 10 млн. лв. Могат да стигнат и до 10% от приходите от продажби при определени нарушения. Санкциите са и за управителя или, ако има назначено длъжностно лице във фирмата, което отговаря за мерките срещу изпиране на пари." - посочва финансистът Стоян Таблов.

Очаква се до края на месеца депутатите да гласуват промените в закона на първо четене, а второто четене да бъде през есента.