АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

ДЖУЛИЕТО КИЕЗА: ЗАЩО СМЕ РАЗДЕЛЕНИ ТАКА?

Джулието Киеза
03.07.2019 / 12:14

Четейки много от коментарите на наблюдатели, политолози, футуролози, политици, наблюдаващи реакцията на обикновените хора в социалните мрежи, може да се отбележи, че почти никой не може да идентифицира причините за безпокойство, които са обхванали новите европейски поколения. И не само тях.

Очевиден факт е нарастването на социалното неравенство във всички западни страни. И това неравенство вече болезнено засяга много социални слоеве. На първо място – „средната” класа, която в продължение на десетилетия е била опора на социалната стабилност в Европа и САЩ.

Социалното неравенство не е еднакво навсякъде, но е повсеместно и нараства. Начело на всички стоящи над пропастта са англо-саксонските страни: САЩ и Великобритания. Има причини да се запитате защо. И отговорът на този въпрос не е лесен, може би мнозина няма да го харесат, но е почти неизбежен: защото англосаксонското обществено мнение се манипулира повече и е по-податливо на манипулация, отколкото във всички други страни. Това, от своя страна, означава, че в двете страни информационната и комуникационна система по-ефективно, отколкото на други места, крие това явление.

Анализът е направен от вестник „Гардиън”, където е публикуван в порив от критика от икономиста Джонатан Елдред.

Той ни казва, че за около четиридесет години сме свидетели на най-голям растеж на социалното неравенство в историята на последните десетилетия. Числата поразяват: в англосаксонския свят доходите на един процент от населението - най-богатите - са се удвоили в сравнение с 1980 година. Ако го сравним с 1950 г. и изчислим тогава каква е била разликата в доходите между главния ръководител на институция и средната част на подчинените му, се оказва, че тогава разликата между доходите им е била двадесет пъти.

Джонатан Елдред прави същото изчисление сега и установи, че главният изпълнителен директор прави 354 пъти повече от неговия подчинен на средното ниво. Както вече беше посочено, Съединените щати и Обединеното кралство победиха и разбиват всички рекорди в този смисъл. В Европа „ножиците” не са толкова големи и не толкова широко отворени. Защо? Тук отговорът също изглежда очевиден, но не е, че европейските лидери са по-добри и по-справедливи от англосаксонските. Това не е тяхна заслуга. Много е вероятно, че най-голямото равенство (или, по-добре казано, по-малък растеж на неравенството) се дължи на силата на политическите организации, представляващи народните интереси, по-силните профсъюзи, по-енергичното гражданско общество, което може да ограничи самоуправлението на индустриалните и политически управляващи групи в различните страни. Така наречената социална държава в Европа се превърна в културен феномен в широк смисъл и политически в тесен смисъл, който е по-труден за премахване. За да се намалят данъците, за да се освободи пътят към намаляването на социалните разходи – в тази насока се движи тандемът „Татчър-Рейгън”, но европейците са много малко склонни да се съгласят с господството на най-грубия консерватизъм.

Това е причината, поради която процесът на „дистанциране” се забави в Европа, като продължава да набира скорост в Съединените щати и Великобритания, където, очевидно, възможностите за съпротива на общественото мнение към претенциите на най-богатите (които бяха представени от партиите в парламентите) са по-малко или никакви - разбираме това, виждайки резултата.

С течение на времето обаче същите тенденции се проявяват в целия западен свят. Следователно, е необходимо по-универсално обяснение. Факт е, че стотици милиони хора са системно и едностранно подложени на идеологическа бомбардировка. Тя вдъхнови всички с една завладяваща капиталистическа идея, че личният успех е плод на способността да се „конкурира” с другите. Тази идея е свързана с друга, успоредна с нея и я допълва, макар и да не се изказва открито, чрез заключението: този, който побеждава другите, по дефиниция е по-добър от другите и следователно има право да спечели. Отлично и освен това, полезно приложение на социалния дарвинизъм. Този, който губи или просто не се оказва на върха, не само че е победен, но освен това е необходимо и социално полезно за него да загуби. С други думи, най-бедните заслужават бедността, в която са принудени да живеят.

Така всяка идея за социална справедливост се унищожава по най-успешния начин. Цялата комуникативна машина, цялата машина на образователната система, машината на публичната и частната телевизия, и всеки ден все повече и повече - машината на социалната мрежа - всички те заедно улавят стереотипите в колективното съзнание на тълпата, които вече са незаличими, които позволяват на богатите да наложат на най-бедните или онези, които нямат късмет, идеите на управляващите слоеве, произвеждащи социално неравенство. Операцията работи успешно. Новото е, че тази система започва да работи по-зле. Много коментатори вече говорят за „когнитивния дисонанс” - явление, когато масите започват да се чувстват все повече и повече, че това, което им се казва, не съвпада с тяхното възприемане на реалността. В политиката тя се проявява като „отказ от подкрепа”, която традиционните партии използваха през последните десетилетия, и в същото време намалява престижа на тези медии (мейнстрийм), които съобщават неверни версии на реалността. Европейската криза (въпреки че това явление е характерно не само за Европа, но и за целия капиталистически Запад, доминиран от „пазарите“) се обяснява по този начин. И предшества новия етап, когато общественият контрол ще стане по-строг и всеобхватен.

Превод: В.Сергеев

https://pogled.info/svetoven/dzhulieto-kieza-zashto-sme-razdeleni-taka.106280

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев