Днес целят свят се побира в разни джаджи: смартфони, таблети и други цифрови техники. Заедно с това в света прониква вирусът на цифровото слабоумие. И това не е шега, това е диагноза. През 2007 година специалистите са открили, че от година на година все повече деца - представители на цифровото поколение страдат от разстройство на вниманието, загуба на памет, ниско ниво на самоконтрол, когнитивни нарушения, потиснатост и депресии. Изследователите доказват, че мозъка на представителите на цифровото поколение се наблюдават изменения, подобни на тези, които се появяват след черепно-мозъчна травма или ранните стадии на деменция - слабоумие, което обикновено се развива в старческа възраст.

Това е трудно да се провери, но средностатистическият седемгодишен европеец вече е прекарал пред екрана повече от година от живота си, а 18-годишният - повече от четири години!

Сигурно ще кажеш, че сега децата са съвсем други. Да, децата са други, но мозъкът им е същият както и преди хиляди години - 100 милиарда неврона, всеки от които е свързан с десетки хиляди себеподобни.

Мозъкът може да се развива и подхранва. Всички наши мисли, действия, решения на сложни задачи и размишления оставят следа в мозъка ни. „Нищо не може да замени това, което децата получават от собствено, свободно и независимо мислене, когато те изследват физическия свят и се сблъскват с нещо ново", - казва британският професор по психология Таня Бирон.

Ще бъдеш шокиран, но от 1990 година радиусът на активност на децата (пространството около дома, в което децата свободно изследват околния свят) е намалял с 90%. Светът се свива до екрана на смартфона. Децата забравиха, а което е още по-лошо, те просто не знаят какво е това да бягаш под дъжда, да пускаш корабчета, да се катериш по дърветата или просто да бъбриш с приятели. Те стоят с часове, втренчено в смартфона си. А нали трябва да развиват и мускулите си, да научат за рисковете, които им е приготвил света и просто да общуват с другарчетата си. „Удивително колко бързо се сформира съвършено друг тип среда, където вкусът, обонянието и осезанието не се стимулират, където повечето време се прекарва пред екрана, а не в разходки на чист въздух и в разговори лице в лице", - казва Сюзън Гринфилд. Определено има за какво да се разтревожим.

Мозъкът се формира, когато има външни стимули и колкото са повече, толкова е по-добре за мозъка. Затова е толкова важно децата да изследват физически света, а не виртуално. Това е необходимо за растящия мозък, както и преди хиляди години.

Освен това на детето е нужен здрав и пълноценен сън. Но съвременните деца не са способни да излязат от интернет и да се откъснат от компютърните игри. Това съкращава продължителността на съня и води до нарушения. Как може да се развиваш, когато си уморен и те боли глава, а училищните домашни изобщо не ти влизат в главата?!

Питаш се как цифровите технологии могат да променят мозъка на детето? Първо, количеството на външните стимули се ограничава поради еднообразното прекарване на времето в интернет. Детето не получава необходимия опит, за да развива важните участъци на мозъка, които отговарят за съпреживяването, самоконтрола, вземането на решения... А това, което не работи, не се натоварва, отмира. Та нали на човек, който престава да ходи, му атрофират краката? Децата не привикват да запомнят информация - много по-лесно им е да я намерят в търсачките. Ето ти и проблема с паметта. Те изобщо не я тренират.

Мислиш си, че децата са станали по-умни благодарение на интернет? А знаеш ли, че сегашните единадесетгодишни изпълняват задания на нивото на осем-девет годишните деца от преди 30 години? Изследователите смятат, че една от основните причини е животът във виртуалния свят.

„Опасявам се, че цифровите технологии инфантилизират мозъка, превръщайки го в подобие на мозъка на малките деца, които привличат жужащите звуци и ярките светлини, които не могат да се концентрират и живеят в настоящия момент", - казва Сюзън Гринфилд.

Но ти все още можеш да спасиш детето си! Достатъчно е просто да ограничиш времето на използване на всевъзможните джаджи. Ще бъдеш удивен да научиш, че Стив Джобс, гуруто на цифровата индустрия именно така и постъпил. Неговите деца не са използвали въобще айпад, а нощем и през почивните дни им било забранено да използват другите джаджи.

Крис Андерсон, главният редактор на американското списание „Wired", един от основателите на 3D Robotics, също ограничавал децата си в използването на джаджите. Правилото на Андерсон било - никакви екрани и джаджи в спалнята! „Аз, като никой друг, виждам опасността от прекомерното увлечение по интернет. Самият аз се сблъсках с този проблем и не искам същите проблеми и при децата си".

Синовете на създателя на Blogger и Twitter можели да използват своите таблети и смартфони не повече от един час на ден, а директорът на OutCastAgency ограничавал използването им в къщи до 30 минути на ден. А неговите по-малки деца не притежавали изобщо такива неща.

Ето ти отговор на въпроса „какво да се прави"? Погрижи се за подрастващото поколение. Помисли какво бъдеще ги очаква след 10-20 години, ако те днес стоят по половин ден пред екрана на своите супер съвременни джаджи.