ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ПАЗАРНА ВАКХАНАЛИЯ НИ ВЪРНА В ЕПОХАТА НА МАЛТУС: „БЕДНИТЕ ДА НЕ РАЖДАТ, А ДА МРАТ!“

Цялото медийно пространство е окупирано от сладникавите лозунги на „загрижени“ за българския народ кандидати за евродепутати. Обещания се сипят като на циганска сватба: „сега обещаваме – после ще даваме“.

Единици обаче подкрепят в момента борбата на този народ за спасение на децата – най-скъпото, най-ценното, единственото ни богатство, което ни е останало като нормални родители и хора. Мълчанието по тази тема е оглушително. И маските падат!

Опитват се да неглижират проблема по всякакъв начин, като нагло ни обвиняват, че сме неграмотни, невежи и неправилно тълкуваме предизборно „замразената“ Национална стратегия за детето 2019-2030 г., Законa за закрила на детето и т.н. Същите обвинения се сипеха и по отношение на Истанбулската конвенция. Има обаче честни и достойни юристи, все още непродали душите си, които взеха страна и подробно обясниха на хората опасностите от тази Стратегия и съпътстващите я нормативни промени (1), с което обосноваха и опасенията на родителите.

Няма държава без народ, господа кандидати за евродепутати. А този народ е на прага на историческото си изчезване. И не без благословията на същия този Европарламент, към който вие така силно сте се устремили.

Неолибералната пазарна вакханалия, натрапена ни от това наднационално глобалистко ядро, ни върна в епохата на Малтус. След като разграбиха цялата ни промишленост, съсипаха армията, приватизираха сигурността, природните ни богатства, ресурсите, вкючително човешките, здравеопазването и образованието, корпорациите и техните мрежи от НПО днес печелят от търговия и с децата ни. Да, търговия! Ужасно доходоносна! „Пазар за бебета“! Нищо лично, просто бизнес.

Над 2000 българчета на година се отнемат предимно от най-бедните райони на страната ни с посредничеството на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и „всички отговорни държавни институции, както и с гражданския сектор, с международни организации, с академичната общност и др.“, които можете да видите на страница 51 от Националната стратегия за детето 2019-2030 г., проект 26. 12. 2018 г., а също и в Регистър на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване.

Деца, оказва се, трябва да имат само тези, които имат средства да ги издържат. Това е т. нар. Малтусиански модел.

Томас Робърт Малтус (1766-1834) е потомствен английски аристократ. Получил високо системно образование при частни педагози и колежи, той завършва и – забележете – Духовния колеж в Кеймбридж, придобивайки духовен сан. Работи като свещеник в малка селска енория… През 1805 г. става професор и оглавява катедрата по „Съвременна история и политическа икономия“ в колежа Хелбъри. Той е първият професор по политическа икономия в Англия.

Законът на Малтус за народонаселението гласи следното: съществува постоянно създаваща се и прогресираща диспропорция между ръста на населението и много по-слабия ръст на благата, необходими за неговото изхранване. Населението нараства в геометрична прогресия, докато средствата за негово изхранване – в аритметична.

Вероятно вече се досещате за решението на проблема. В „Есе върху принципите на народонаселението“ английският аристократ (и духовник !) пише: „Човек, дошъл на заетия вече свят, няма право на никакво препитание, ако родителите му не могат да го изхранват и ако общността не се нуждае от неговия труд. Всъщност, той е излишен на тази земя. За него няма място на великия пир на живота. Природата му заповядва да се махне …“(2).

Тези твърдения се споделят и свободно тиражират от богати хора от XIX век и до днес. Малтус не е оригинален, но е първият който най-арогантно ги превръща в наука. Есето на Малтус е публикувано през 1798 г. – година преди края на Великата френска революция (1789 и 1799 г.). „Случайно съвпадение“?!

От началото на 70-те години Римския клуб (3) подготвя доклади за динамиката на индустриалната икономика при използване на ресурсоемки технологии. Според тях продължаването на растежа в условията на висок демографски прираст неизбежно ще доведе до остър недостиг на ресурси, включително продоволствени, и катастрофално замърсяване на околната среда. Затова Римският клуб предлага да се ограничи развитието на икономиката, да се намалят материалните блага за населението, рязко спиране на раждаемостта, съхранение на статуквото както в производството, така и в социално-икономическата и политическа сфера.

Докладите неслучайно са наречени „малтусиански“ (4) и по-късно категорично са опровергани. Противно на тезиса в тях, че производителните сили обезпечават ръста, но изчерпват необходимите за него ресурси, съвременните изследвания доказват, че развитието на производителните сили е достигнало такова ниво, при което само 15-20% от работната сила са достатъчни за обезпечение нормалния живот (5).

Всички ние, „невежите“, сме наясно кой и по какъв начин изчерпва ресурсите. Кой и как замърсява околната среда в перифериите, за да остане тя чиста в центъра. Кой и как отнема залъка, унищожава природата и замърсява водите на „гадните бежанци и мигранти“, които бързат да нахлуят в Европа на талази, за целта на което нашата територия трябва да бъде обезлюдена…

Демографският прираст е тежест за икономиката, но несправедливото преразпределяне на благата е много по-фатално – виждаме го по улиците на Франция и не само там… А България е в демографски колапс (не „криза“)! И колониалното ядро в ЕС няма интерес това да се промени! Но народът е наясно с това.

Според ново проучване на „Галъп интернешънъл“, мнозинството български граждани – 56% не смятат, че европейските избори ще променят живота им. 22% очакват позитивна промяна, а 14 % – негативна. Останалите се колебаят. Дали евроизборите ще променят нещо за България? 43% не вярват, 27% очакват позитивна промяна, а 15% – негативна. За самата Европа европейските избори ще променят нещата към по-добро според 34% от българите. 29% смятат, че за Европа промяна няма да има, а според 9% промяната ще е негативна (6).

Борбата за децата ни продължава и тепърва ще се радикализира. Както са написали мъжете от „Асоциацията на бащите в България“, „Спрете това безумие докато можете все още. Не утре или други ден, още сега. Утре ще е късно за всички. България няма да стане никога Норвегия или Великобритания, българските родители няма да търпят някой да се гаври с децата им!“ (7)

Вихра Павлова

Вихра Павлова е асистент, д-р по философия в Института за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН. Занимава

Бележки:

(1) В ДВ бр.37 / 07.05.2019г, стр. 22-28 са разписани промени в ЗЗД, които включват и бланка, по която се оценява дали дадено дете е в риск или не. На тази база социалните служби могат да задействат механизми, чрез които без ваше знание, срещу вас и вашето семейство да бъдат взети мерки. Узаконява се подаването на сигнал/донос без нужда от разследване и носене на наказателна отговорност от страна на подалия сигнал. Оценката дали едно дете е в риск или не, включва многобройни фактори и разтегливи категории, като здраве и здравословен начин на живот; качествено образование; семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот; сигурна среда и достъп до правосъдие, свободно време и др. С други думи, не става въпрос за „насилие“, а за оценка на начина на живот и доколко той е в синхрон с желанията на държавата. Този документ е инструмент/оръжие, което може да се използва по различен начин.

(2) Цитат по Кьосева, Н. Икономически теории. Еволюция на икономическия анализ в Западната цивилизация. НБУ, с. 114

(3) Всъщност става дума за първото поколение глобални модели „Свят-1“ и „Свят-2“ на Джей Форестър, публикувани в книгата му „Световната динамика“, 1971 г. и излезлите след него „Границите на растежа“, 1971 г., под ръководството на Д. Медоуз, и „Човечеството пред избор“, 1974 г., (М. Месарович и Пестел) които са поръчани от Римския клуб – международна НПО, чиято дейност е изучаване на глобални проблеми. Създаден в 1968 г.

(4) Тези модели са подложени на сериозни критики, както на Запад, така и на Изток, от философи, социолози, икономисти за методологическата несъстоятелност на изходните им предположения, за пълното игнориране опита на СССР и Китай в решаването на социално-икономическите, демографските, екологическите проблеми и ред др. (Лисичкин, В., Осипов, Г. Глобалные модели развития человечества. М: Норма. 2015, с. 131 и мн. др.).

(5) Капица, С. Очерк теории роста человечества: Демографическая революции и информационное общество. Проект „Новые тенденции и явления в мировой политике“. М.: ЛЕНАНД. 2008; Нефедов С. А. Факторный анализ исторического процесса. История Востока. М.: Издательский дом „Территория будущего“, 2008 и мн. др.

(6) Галъп интернешънъл с ново проучване за БНТ. 13 МАЙ 2019: http://www.gallup-international.bg/bg/%D0%9F%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/85-2019/497-New-Gallup-International-Survey-for-Bulgarian-National-Television

(7) Отворено писмо на „Асоциация на бащите в България“ https://bulgarianfathers.wordpress.com/2019/05/14/%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5/?fbclid=IwAR1zi6kHG2ruoG_AvzvDXbhmdXfTb5t4lMc2vN8DG-NAfhHSl1v3WvU7edA