АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ

Книга
10.05.2019 / 09:47

ЗАГАДКИТЕ НА МЪЛЪР

Не е лесно да се чете доклада на специалния прокурор Робърт Мълър за резултатите от разследването му за евентуална намеса на Русия в американските президентски избори през 2016 г. В този смисъл, че той изобщо не прилича на онези инструкции, които винаги слагат в кутиите с детски конструктори, които подаряваме за Рождество на децата си. Въпреки това, имайки предвид пагубното въздействие, което „Рашагейт“ е оказвал на вътрешнополитическата ситуация в Америка и на положението й в света повече три години, ще се наложи още дълго да изучаваме този доклад, за да установим какво именно потвърждава той и какво не потвърждава, какво включва и какво не включва.

Доколкото мен професионално ме интересува намесата на Русия, аз внимателно прочетох първия том от този доклад, посветен на предполагаемата роля на Русия в този скандал. Накрая в мен възникнаха множество въпроси, както относно самия доклад, така и относно ролята на Москва, а така също и по повод кандидата, а впоследствие и президент Доналд Тръмп. Ето някои от тях:

Мълър започва още на първата страница с твърдението, че: „Правителството на Русия широкомащабно и систематично се е намесвало в хода на президентските избори в САЩ през 2016 г.“. Възможно е това действително да е така, Мълър обаче, който прави подробни коментари в другите части от своя доклад, като че ли се старае да включи в контекста им едни или други събития, в конкретния случай не предлага на читателите никакъв исторически контекст за своето мащабно обобщение. Например, била ли е тази намеса повече или по-малко „широкомащабна и систематична“ в сравнение с военната намеса на Вашингтон в гражданската война в Русия през 1918 г., или пък в сравнение с крайно безцеремонната кампания за преизбирането на руския президент Борис Елцин през 1996 г., или например, в сравнение с ролята, която подкрепяната от СССР американска комунистическа партия изигра в политиката на САЩ през ХХ век? С други думи, какво го кара да започне специално разследване именно върху този епизод в стогодишната история на взаимни намеси на Америка и Русия във вътрешните си работи? Четейки доклада, някои читатели биха могли да си помислят, че ако в изборите през 2016 г. беше победила Хилари Клинтън, никакъв „Рашагейт“ нямаше да има, а още по-малко разследване от страна на Мълър.

От време на време се разпространяват хипотези, че „Рашагейт“ е бил инспириран от високопоставени американски служители, на които не им се понравило обещанието на кандидата Тръмп да си „сътрудничи с Русия“. Това подозрение за сега не е доказано, обаче в своя доклад Мълър многократно приписва на представителите в предизборната кампания на Тръмп и руснаците, с които те са общували през 2016 г. възможен пагубен или даже престъпен стремеж към „уреждане на руско-американските отношения“, с цел „да се сложи край на новата студена война“ и „всичко да започне на чист лист“. Известно е, че дори президентът на Русия Владимир Путин е искал да се „постигне примирие“ между САЩ и Русия (стр. 5, 98, 105, 124 и 157 от доклада). От това може да се направи извода, че Мълър дискредитира преобладаващия някога стремеж за намаляване на напрежението. Той дори определя възгледите на привържениците за намаляване на напрежението, към които в ХХ век се придържаха президентите Айзенхауер, Никсън и Рейгън, като „проруски външнополитически позиции“ (стр. 102 от доклада). Това означава ли, че по отношение на американците, които подкрепят концепцията за намаляване на напрежението, такива като мен например и много други, е необходимо да се започнат разследвания за да се провери характера на техните „контакти“ с руснаците? Мълър не казва нищо, за да опровергае това свое твърдение, което вече се отрази негативно на някои американци, споменати и неспоменати в доклада.

Ако вярваме на посоченото в текста на доклада и в бележките под линия, Мълър в значителна степен се опира на данни предоставени му от американските разузнавателни служби, при това без да ги сравнява за грешки с достоверните данни и да отчете неправомерните действия на тези служби, като например, ролята на ЦРУ под ръководството на Джон Бренън в налагането на „Рашагейт“. Освен това Мълър до голяма степен се базира на информации от медиите за „Рашагейт“ без да вземе под внимание фактите за злоупотреба и професионална небрежност на журналистите, които бяха подробно документирани от Мат Тайби, който сравни истерията около „Рашагейт“ с развихрилата се в медиите кампания в навечерието на войната на САЩ срещу Ирак.

Мълър не разглежда алтернативни сценарии и показания, както би направил всеки добър следовател. Например, той приема на доверие изявленията на Клинтън и националния комитет на Демократичната партия, че руски агенти са откраднали и публикували в интернет техни мейли през 2016 г. Възможно е и така да е било, но защо Мълър не направи свое собствено разследване на този епизод, или поне не спомена за съществуването на алтернативна версия, че е възможно мейлите да са били откраднати и публикувани от вътрешен човек? Защо Мълър не разпита Джулиан Асанж, който заяви, че му е известно как и чрез кого мейлите от електронната поща на демократите са попаднали в "Уикилийкс"? Или, с какво може да се обясни отсъствието на интерес от страна на Мълър към професор Джоузеф Мифсуд, който помогна да намерят Джордж Пападопулос (политически съветник на Тръмп в предизборната му кампания през 2016 г. - бел. пр.) в Лондон? Мълър пише, че Мифсуд е „имал връзки с Русия“ (стр. 5 от доклада), но ако се потърси в Google се оказва, че Мифсуд действително е бил „агент“ само, че не на руските служби, както пише в пресата. По непонятни причини, Мълър не отделя никакво внимание на досието на Стил, макар че това досие, съдържащо „непристойна и непроверена“ информаци за Тръмп, е един от документите, залегнали в основата на „Рашагейт“. Но, все пак, възможно е той да е направил това във втория том на доклада. Наистина, на едно място в доклада си Мълър е направил една доста многозначителна забележка, в смисъл, че: „Тръмп не е плащал за набиране на компромати за своя противник“ (стр.61). Какво означава това, ако не обвинителна, макар и завоалирана присъда по адрес на предизборния щаб на Клинтън, който, както е известно, беше платил, за да получи досието на Стил?

Близо към края на първия том от доклада (стр. 144 и 146), Мълър излиза с наистина поразително разобличение, макар че по всичко личи, че го е направил не съвсем съзнателно. След президентските избори през 2016 г. стана ясно, че Кремъл „очевидно, не е имал установени отпреди контакти... с високопоставени служители от обкръжението на избрания президент“. Нещо повече, „Путин е говорил за трудностите, с които се е сблъскало руското правителство за установяване на контакт с администрацията на Тръмп... Путин е дал да се разбере, че той не знае, с кой трябва да започне да води формален диалог и не познава хората, които са в обкръжението на президента“. Ето какво струват скандалните обвинения за „Рашагейт“, обвиненията за сговор между Тръмп и Путин и обвиненията в държавна измяна. Без съмнение, САЩ трябва да направят още едно разследване, което да позволи да се разкрият истинските корени и значение на този фалшифициран и все по-опасен американски политически скандал, чийто край все още не се вижда.

Автор: Стивън Френд Коен, The Nation

Стивън Коен е почетен професор на Нюйоркския и Принстънския университети, специалист в изследванията на руската държава и политика. Наскоро издаде новата си книга озаглавена: „Война с Русия? От Путин и Украйна до Тръмп и Рашагейт“.

Превод: Никола Стефанов

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев