Преди три години Министерството на финансите включи 36 от общо 265 общини в списък за финансово оздравяване. Това стана след промени в Закона за публичните финанси. Процедурата изискваше общините да предприемат мерки за намаляване на задълженията и подобряване на събираемостта на приходите. Анализът на финансовото министерство тогава отчете, че 150 общини имат просрочия, чийто общ размер достига 197 млн.лева. 42 общини пък бяха нарушили правилото поетите ангажименти за разходи към края на годината да не надвишават повече от 50 на сто средногодишния размер на разходите за последните четири години. И по двата показателя Сливен бе абсолютен рекордьор. Само по показателя за поети ангажименти превишението бе над 200 процента, сочеше документът. Осмият по големина български град бе в най-тежко финансово положение. При встъпването в длъжност на кмета Стефан Радев диагнозата бе „фактически фалит“. Банкери прогнозираха, че общината няма да може да се изправи.

В края на 2019 г. изтича срокът за финансово оздравяване. Какво се случи през изминалия период, има ли още задължения и какво е бъдещето пред Сливен? На тези въпроси отговаря кметът Радев пред в-к "Труд".

- Как се управлява най-задлъжнялата община в България, г-н Радев?

- Всички общини, може би не само в България, се управляват трудно, защото управлението в общините е по-малко политика и повече реални неща, които трябва да се случват ежедневно. Състоянието, в което беше Сливен, допълнително изостри всички проблеми заради огромното бреме от дългове, които трябва да се плащат и заради това, че какъвто и ресурс да имаме, той отива за стари задължения, а не за перспектива занапред. Радвам се, че имахме подкрепата на правителството, защото инфраструктурните проекти, които изпълнихме паралелно на оздравителната програма, нямаше как да станат. Става дума за реконструкция на големи обекти – кръговото движение „Розова градина“, ремонти и реорганизация на движението в центъра, инвестициите в малките населени места, сега започнахме реконстрекция на спортната зала „Асеновец“ и други важни обекти.

- Колко бяха задълженията?

- Просрочените задължения бяха над 30 млн. лева към доставчици. Иначе общите дългове, с тези, които се обслужваха, бяха към 50 млн.лева. Дълговете не са проблем сами по себе си, ако те са планирани и по силите да бъдат обслужвани. Но просрочените задължения са огромен проблем било то за община, фирма, домакинство, отделен човек. Това са задължения към доставчици, за стоки, услуги, към държавата. Към всеки възможен кредитор. Включително и към банките. Имахме писма за предсрочна изискуемост на кредитите, писма от оперативните програми да връщаме парите, които са били получавани. Към този момент нямаме просрочени задължения и плащаме всичко навреме.

- Какво представляват тези 50 млн.лева на фона на приходите?

- Аз ще го обясня така. От края на 2015 г. МФ публикува данни за финансовото състояние на всички 265 общини в България, от които лесно се виждат цифрите. От всички тези общини Сливен беше с най-много просрочени задължения. Не само с най-много, но и категоричен „лидер” с повече от два пъти задължения спрямо втория след нас в списъка. Тоест, положението на Сливен беше най-лошото сред общините и то много по-лошо, не просто най-лошото.

- В края на 2019 г. изтича срокът за финансово оздравяване. Казвали сте, че оптимизирате разходите, че следите за стриктна финансова дисциплина и че планирате реално приходите. Какво остана към момента за погасяване?

- Имаме облигационна емисия от порядъка на 25 млн.лева, която успешно реализирахме, погасихме задължения. Вече започнахме да я обслужваме, в срок, лихвите са много ниски. Лихвите на старите дългове, които плащахме, докато ги изчистим, бяха от порядъка на 10 процента, тоест 5 пъти повече от това, което плащаме сега. Имаме няколко дългосрочни задължения от предишни мандати. Имам предвид задълженията още от 2008-2009 г. За реконструкцията на осветлението. Там ни остават още около 3 млн.лева да платим. Задълженията по споразуменията, които направихме, за да решим съдебните дела, които се водеха срещу общината за договори, изпълнявани в порядъка 2008-2012 г. - грубо около 3 млн. и до 8 млн.лева са задълженията към доставчици на община Сливен, като част от тях са разсрочени до 2023-24 година, без олихвяване. Резултатът е, че днес общината е стабилна. Да, това е една сериозна страница, която затворихме, от финансовата история на Сливен.

- През последните седмици отново се говори за създаването на обща индустриална зона с Ямбол. Това е голям проект. Как се развиват намеренията ви?

- Когато говорим за индустриалната зона, аз имам предвид на първо място по-общото разбиране за това как взаимодействат трите общини Сливен, Ямбол и Тунджа /в нея влизат ямболските села – б.а./. Ямбол и Сливен са двата най-близко разположени областни градове в България. Разгледани заедно като един икономически организъм, те обхващат население от 200 хиляди жители, което автоматично прави тази агломерация една от най-големите в страната. Това пък от своя страна дава друга перспектива за инвеститорите, друга перспектива и за хората. Всеки отделен човек има два пъти повече възможности и за намиране на работа, и за избор на образование на децата си, и за избор на социален живот, културни събития, възможности за срещи и контакти между хората. С оглед на бъдещия програмен период, през който акцентът ще е върху регионите, е важно сега да предприемем реални стъпки да работим заедно, така че нашата тежест като градове, регион да бъде увеличена. В тази връзка много важно е това, което съобщи министър Аврамова, че държавата се ангажира с инвестиция в удвояването на ширината на пътя Сливен-Ямбол. Важно е, защото удвояването ще позволи от центъра на единия до центъра на другия град да се стига за 15-20 минути! За да чуем изявлението на министъра, че това ще бъде приоритетен проект за страната, свършихме двегодишна съвместна работа с кметовете на Ямбол и Тунджа.

- Бъдещата индустриална зона ще е на бившето летище „Бършен“, с площ от 2500 дка и съвсем близо до Сливен. Това вероятно е предимство за града?

- Аз не искам да акцентираме, въпреки че е важно, къде ще са физическите места на инвестициите. Много се пазя от това да не изглежда така, че всеки град дърпа чергата към себе си. Напротив, аз много се радвам на инвестиците на "Лидл“ в община Тунджа, където бе открит логистичен център на веригата. Дай, боже, да има такива проекти за Тунджа и Ямбол и по протежението на пътя, който ни свързва. Трябва да спрем да мислим с изолационни наклонности. Местният фолклор за надпреварата между Сливен и Ямбол трябва да остане за приказки на масата. Затова винаги заявявам, че това е съвместен проект и нямаме никакво желание да доминираме. За някои сливналии, когато се каже, че нещо се случва в Ямбол, това е равнозначно, че се случва в Хасково или във Враца. А всъщност мисленето ни трябва да бъде: когато има концерт в Ямбол, да се радваме, че можем да отидем на този концерт, а не да се тюхкаме защо не е в Сливен.

- Самолетната писта ли прави зоната атрактивна?

- Не. Първо, теренът граничи с пътя, за който говорихме. И второ, заради размера на самия терен и че е на един собственик - община Сливен. Почти не са останали такива терени в страната, даже не знам да има община с подобен терен. Освен това не е земеделска земя, което спестява много и дълги процедури във времето. С ПУП, който очаквам да влезе в сила. Тоест, много, много стъпки са извървени до тук. Що се отнася до пистата, тя е включена в ПУП-а като самостоятелен имот, с пространство да се използва като самолетна писта, отговаряща на стандартите за летище. Става и за паркинг, ако дойде някой много голям инвеститор. Дано дойде! Пистата може да се използва за други цели, но няма да бъде разрушавана.

- Беше приета общинска наредба за насърчаване на инвестициите. Казвали сте, че смисълът на тази наредба е да покаже желанието на местната власт да работи с инвеститорите. И все пак, има ли проявен интерес към Сливен?

- Имали сме разговори с различни инвеститори, те логично не желаят да преминават процедурата по сертифициране по наредбата, защото дадените ни от закона мерки не са много. Но искат да получат информация, включително за възможностите за пречистване на отпадни води, за доставка на вода и ел.енергия, за пазарната стойност на имотите, кога – готови халета, кога – само земя. Пак казвам, големият смисъл е отношението към тях и това, че желаем да работим съвместно. Към момента инвестициите, които се реализират в Сливен, са на предприемачите, които така или иначе оперират в града и общината. Можем да дадем пример с разширението, което прави Едоардо Миролио в производството, на фирма „Начеви“ в производството на мебели, на „Техномаш“ за това, което правят в местността Карандила в планината,включително и с наша подкрепа, на ЗММ, на всички големи предприятия. Под "инвеститор" не трябва да разбираме само някой, който идва отнякъде. А винаги първо да мислим за местните инвеститори, които вече са направили вложения тук и плащат заплати. И в Сливен, и в Ямбол имаме доста предприятия, които оперират и в двата града и това е добре.

- Интерес в професионалните среди предизвика намерението ви да направите карта на подземната инфраструктура. Беше съобщено, че това е ноу-хау за страната. Така ли е?

- Преди това искам да подчертая, че създадохме географска информационна система /ГИС/, което също е доста иновативно. В страната ГИС имат министерство, АПИ, някои общини. В нашата карта акцентите са два: съчетани са регулационните и кадастралните планове, могат да се засичат. А това е много полезно за инвеститорите. Така вместо хората да идват при нас за справки, виждат всичко, което им е необходимо, на компютъра си. Даже сме качили и видовете собственост на всички терени в града. Наистина тепърва ще правим специализирана карта на подземната инфраструктура. Тя е нещо съвсем ново. Много трудна задача, като се има предвид, че десетки години са наслагвани различни системи, от различни организации, кога – частни, кога – държавни, кога – правени във времето преди 1989 г., без пълен архив. Факт е, че всеки, каквото и да започне да ремонтира, се изненадва. Спъва се процесът на проектиране. Като съм ходил в Европа, в други градове, съм разбирал, че всички имаме едни и същи проблеми, независимо дали става дума за България, или за Белгия, да речем. Навсякъде казват: "Ами така е, като почнеш да копаеш, излизат едни неща…". Бих искал в Сливен да е различно.

- Предизборното време започна. В този тон един от упреците към вас е, че новите общински предприятия „Градска мобилност“ и „Озеленяване“ не са печеливши или поне недостатъчно. Вашият коментар?

- Основната цел на тези две предприятия не е да реализират печалба, а да решават конкретни проблеми на града. Но въпреки това, "Градска мобилност“ има 500 хил.лева печалба, не говоря за приходи, а за чистата му печалба. Преди беше невъзможно да се паркира, защото бяхме затрупани от автомобили... Този процес продължава. Между 50 и 70 новорегистрирани коли имаме всеки ден в Сливен. Без това предприятие щеше да е неудържимо положението. И всеки платен лев за паркиране влиза в общинския бюджет. По отношение на предприятието за озеленяване, то не извършва услуги на никого друг, освен на общината. Няма как да реализира печалба. Печалбата идва от там, че преди да го създадем, тази услуга е била възлагана на външни фирми и ние плащахме по 1,2 млн.лева на година за озеленяване, като имаше масово недоволство от изпълнението. Сега плащаме по-малко, отколкото преди, и гражданите, мисля, са доволни. Така че моята оценка и за това предприятие е изцяло положителна.

- Бившият кмет г-н Кольо Милев заяви неотдавна, че всички европейски проекти, по които работите, са били наследени от неговото управление. Как ще отговорите?

- Факт е, че програмният период, в който сме в момента, е от 2014 до 2020 г. и подготовката за тези проекти е започнала преди започването на този мандат. Съвсем нормален процес. Приемаш подготвените проекти, изпълняваш ги, ти пък подготвяш такива за следващия мандат. В този смисъл – да, голяма част от проектите са били подготвени в предходния мандат и сме ги наследили, в това число възможностите, които дават, и проблемите, които създава тази проектна готовност. Сега готвим проекти за социалната, културната, туристическата инфраструктура. Искаме да направим пълна реконструкция на лифта към Карандила - нещо, което досега не е правено. Така че пак казвам: 7-годишен е европейският цикъл на проектите, а 4-годишен - кметският мандат в България. За мен най-важното е, че днес общината вече е стабилна, може да планира и че в Сливен се случват хубави неща.

- Ще се кандидатирате ли отново?

- Местните избори са далеч. Споменах, че управлението в общините е по-малко политика и повече ежедневна работа. Сега сме в активния сезон, предстоят асфалтиране, ремонти на тротоари и други задачи. Бих искал обаче да призова хората да гласуват на евроизборите, защото те не са маловажни, както някои твърдят. От тях зависи каква Европа искаме, какви региони, градове за един дълъг период от живота ни. Трябва да се сложи край на популизма, на говоренето против Европа. Защото Брекзит е много хубав урок.

Росица Николова

"Труд", Сливен

Пресслужба на община Сливен