В България живеят под седем милиона души, сочат данните на Националния статистически институт. Две години преди следващото мащабно преброяване на населението, тенденциите са ясни - българското население се топи средно с около 50 000 души годишно и застарява.

Окончателните данни за населението на България са към края на 2018 година.

„Това, което очаквахме е, че населението на страната продължава да намалява и се доближаваме до 7 милиона, по точно 7 000 039 души. Продължава да намалява и продължава да застарява“, заяви ръководителят на Националния статистически институт Сергей Цветарски.

А на база на тези тенденции можем да заключим, че „към днешна дата населението на страната е под 7 милиона“, допълни Магдалена Костова, която оглавява дирекция „Демография“ в института.

Сергей Цветарски посочи, че „продължава да се увеличава и дисбалансът в териториалното разпределение на населението“.

„Почти три четвърти от населението или 73,7% живее в градовете. Най-големият отрицателен прираст е в Северозападният район – минус 13 600 души. Намалява абсолютният брой на живородените и коефициентът на обща раждаемост съответно“, каза директорът на НСИ.

„Намалява обаче и броят на умрелите лица с 1265 и съответно коефициентът на обща смъртност достига 15,4 на 1000 души население. Добър факт е, че намалява детската смъртност, която достига най-ниското си равнище изобщо в България – 5,8 на 1000 живородени. Увеличава се броят на сключените граждански бракове, но и броят на разводите“, добави Сергей Цветарски.

Средно бракът продължава около 15 години, а хората се развеждат на около 40-45 години. Все повече деца се раждат при родители, които нямат сключен брак.

И още нещо - най-високата раждаемост е в Сливен и Ямбол - там, където има етнически особености при населението. В големите градове, въпреки че живеят най-много хора, не се раждат толкова деца.

„Сигурно ще забележите, че раждаемостта в София е една от най-ниските. Въпреки че има едно от най-младото население в страната, съответно голям фертилен контингент, раждаемостта в София е най-ниска… Тя не допринася за увеличение на населението на столицата“, каза Цветарски.

В миграцията също има любопитна тенденция.

„През 2018 г. 33 225 лица трайно са напуснали страната, като 94% от тях са български граждани. Като преобладават лицата във възрастовата група 20-39 години – почти половината от напусналите. Най-предпочитаните дестинации са били Германия, Обединеното кралство и Италия“, каза Магдалена Костова.

Имигирацията също е сериозен фактор.

От имигрантите, които са избрали да живеят в страната, или са се завърнали, 22,4 са чужди граждани, като те са се заселили предимно в областите София-град, Бургас и Варна.

На всеки десет години се провежда мащабно преброяване на населението, което означава, че следващото ще бъде през 2021 година. Вече тече подготовката, увериха от Националната статистика.

Според зам.-председателя на НСИ Диана Янчева - повече от половината от населението ще се възползва от възможността за електронно преброяване:

„Над 70 процента от домакинствата вече имат компютри или лаптопи вкъщи и боравят почти ежедневно с тях“.

Догодина предстои пробно преброяване, което е организирано заедно с общините, допълни още Диана Янчева. За първи път при него ще се събират географски координати на сградите.

През април всяка година по традиция от Института обобщават текущите данни, като за първи път през 2017-а населението у нас е под 7,1 млн. души.

Сред най-сериозните проблеми на страната ни са застаряването на населението и емиграцията.