С допълнителни пречки или бездействие Народното събрание, Министерството на финансите, Агенция "Митници" и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор затрудняват конкуренцията на пазара на горива в България. Това показва секторният анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

От анализа на регулатора може да се направи заключение, че същите пречки за навлизане на пазара, които ощетяват най-вече по-малките производители, действат в полза на единствения вносител на суров петрол и лидер в производството, търговията и дистрибуцията на нефтени деривати - "Лукойл".

КЗК извежда като една от най-големите бариери за навлизане на пазара данъчните складове. Редица участници на пазара посочват, че липсата на свободни вместимости в данъчните складове възпрепятства вноса. Както е известно, невъзможността да се използва данъчен склад прави невъзможна и всяка сделка по внос и вътрешнообщностно придобиване. Затова и КЗК посочва ясно, че този проблем спира, а не просто забавя вноса. Логично решение на проблема би било създаване на собствен данъчен склад. Там обаче също има редица пречки, определени със закон. "Създаването на собствен данъчен склад изисква висока по размер първоначална инвестиция, която е непосилна за повечето търговци, отнема сериозен финансов, административен и оперативен ресурс и има дългосрочна възвръщаемост. Процедурата по издаване на лиценз за данъчен склад е тромава и бавна", посочват от КЗК.

А именно ограниченият брой участници, които разполагат със складове със значителен капацитет, намалява възможностите за внос. Според КЗК повишаването на дела на вноса на горива би могло да засили конкурентния натиск на пазара на горива на едро и на дребно и да доведе до предлагането на автомобилни горива на по-добри цени.

Комисията за защита на конкуренцията далеч не отбелязва този проблем за първи път, но реакция от страна на държавата няма. Самата "Лукойл" твърди, че от общо 100 лицензирани склада, само 4 са нейни, но ключов в този случай е обемът: по данни на КЗК две дружества държат 80% от складовете за бензин А95 и 65% от тези за дизелово гориво. Само едно дружество държи 80% от складовете за бензин А98.

От публичните анализи на КЗК тези данни не стават ясни, но редица експерти и депутати вече са посочвали публично, че налаганите такси за съхранение на гориво в складовете също са пречка пред конкуренцията.

Освен ограничените възможности за внос съществуват и проблеми на пазара на едро в България. "Според становищата, наличието на един голям производител и съществуващите ограничения при вноса по море, както и неефективният достъп до ЖП транспорт намаляват възможностите за избор на доставчик. Налице са и малко на брой големи разпространители на българския пазар, между които няма реална конкуренция. Твърди се, че те определят и налагат еднакво високи продажни цени на горивата. Така търговците на дребно, които не внасят горива, а ги купуват от български търговци на едро, имат сравнително ограничен избор и това се отразява на цената за крайния потребител", пише още в анализа.

Освен че държавата не реагира с мерки, които да увеличат конкуренцията, някои пазарни участници смятат, че се случва точно обратното: "Част от дружествата изказват опасения, че последните промени в ЗАДС за минималните капацитети на данъчните складове и на отделните резервоари в техния обхват ще доведат до отнемане на лицензи за данъчни складове за съхранение на нефтопродукти, което неминуемо ще доведе и до намаляване на съдовете за съхранение на запаси по ЗЗНН".

Друг проблем пред компаниите е наложеното със закон поддържане на задължителни запаси. Според КЗК това засяга конкурентната среда. "Посочва се, че са необходими големи ресурси за закупуване на горивата, застраховане и склад, което на практика затруднява значително вноса за пазарните участници, с изключение на мултинационалните компании и притежателите и операторите на рафинерии в околните страни".

Един от участниците в бранша предлага отпадане на изискването търговските оператори да съхраняват задължителни запаси и прехвърляне на това задължение към определен държавен орган, като всички вносители и производители да се задължат да заплащат фиксирана цена за съхранение на тон произведено или внесено гориво. Подобен орган би имал много по-лесен и евтин достъп до финансиране, застраховане и складова наличност, отколкото всеки един оператор на пазара, което от своя страна би улеснило вноса.

Друг голям разход, наложен със закон, е изискването търговците да предоставят 12-месечна банкова гаранция за бъдещите им задължения по ДДС.

Облекчаването на вноса, освен че има потенциал да намали цените, може да се отрази негативно на "Лукойл Нефтохим Бургас", казват от комисията.

"Следва да се има предвид, че съществуващата на територията на страната рафинерия на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД има капацитет на производство, надхвърлящо реалното потребление на горива в страната, независимо дали става въпрос за изследваните в това проучване светли горива или всички останали производни на нефта - като суровина за производство. От друга страна, в съседни държави от ЕС (Румъния, Гърция) също има изградени производствени мощности, които биха могли да окажат конкурентен натиск на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД", се заявява в анализа на комисията.

Идеята на министъра на финансите Владислав Горанов за оповестяване на касовите бележки на цените, на които търговците на дребно купуват горивата би намалило стопанската независимост на участниците и би довело до "създаването на условия, които да улесняват координирането между участниците на пазара".

Според Комисията тези бариери са преодолими, но само за част от участниците на пазарите, които са достигнали голям пазарен дял и са вертикално интегрирани. За по-малките предприятия и за новонавлизащите обаче, новите нормативни разпоредби и съвкупният ефект от приложимите нормативни режими в сектора биха могли да доведат до извеждането от пазарите на част от участниците и да се превърнат в непреодолима бариера, за да продължат да осъществяват дейност. Освен това, така би могло да се ограничи достъпът до пазара и този сектор да се превърне в непривлекателен за новите потенциални участници. Именно намаляването на броя на стопанските субекти на даден съответен пазар неизменно води до намаляване на конкуренцията и понижаване на стимулите за участниците да предлагат по-качествени продукти и услуги на по-добри цени

За пореден път Комисията настоява за изграждането на държавни данъчни складове в близост до граничните пунктове, които да се ползват от доставчиците на горива при еднакви условия и на цени, които не надхвърлят необходимите за поддръжката на такива складове разходи.

Втора мярка е създаването на електронна платформа, на която в реално време да може да се следи за наличието на свободни вместимости в складовете. КЗК препоръчва и облекчаване на процедурата по изграждане и лицензиране на складове.

Както и сключването на двустранни споразумения с други държави от ЕС, с което да се избегне нуждата от складиране на горивата в данъчни складове в България, а в същото време да се осигури и заплащането на акцизи. Последната препоръка е свързана и с по-голяма предвидимост при промените в законите и нормативните актове.

Комисията предлага още и еднократна амнистия за сивия сектор. Според нея наличието на сив сектор би могло да произтича и от съществуващите правно-административни бариери за навлизане на различните нива на пазарите на автомобилни горива. "Следва да се предприемат мерки с цел насърчаване на ефективната конкуренция, като се стимулират неизрядните участници на пазарите на горива да приведат своята дейност в съответствие с действащото законодателство", казват от Комисията.