На 9 март се отбелязва деня на Свети четиридесет мъченици. Църквата определя този ден и като празник на четиридесетте войници от арменския полк в римския гарнизон в град Севастия, които след жестоки мъчения умират за своята вяра по време на преследванията на християните от император Ликиний през пети век.

Денят на Свети четиридесет мъченици в нашия календар е свързан с победата на Иван Асен II над византиеца Теодор Комнин, станала на 9 март 1230 година.

По този случай българският владетел построил в столицата Търново прочутия храм "Свети Четиридесет мъченици".

Християнските светци са влезли и в народния ни празничен календар, като са дали името на един хубав пролетен празник - "Свети Четирсе", наричан още Младенци. Той се чества за здраве на децата, най-вече на момчетата, но е и подготовка за настъпването на пролетното равноденствие.

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред: стопаните палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”.

В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин пропъжда болести и несполуки. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал.

На този ден се месят младенци - обредни хлебчета във формата на кукли, намазани с мед. Те са 40 на брой. Толкова са и пълнените чушки с боб на трапезата, и постните сарми. С 40 залъка и с 40 глътки се приветства небесното светило, което от този ден "се обръща към лятото" и стремително започва да се издига към точката на пролетното слънцестоене.