РОДИТЕЛ 1 И РОДИТЕЛ 2: ТЪЖНО, ГРОЗНО И ПРОТИВНО

Автор: Марен дьо Вири, “Фигаро”

Аз не съм родител 1 и родител 2 на моите деца, а техен баща и това понятие, колкото богато, толкова и дълбоко, е вкоренено в моята култура. Не виждам защо хомосексуалните двойки родители да ми забраняват да се наричам баща. Аз естествено искам да живея в мир в Републиката, стига да не ми налагат терминология, която не е нито моя, нито на огромното мнозинство от французите. А точно такъв е случаят с този идиотски закон.

Това е грозно и тъжно, смъртоносно и антирепубликанско, безполезно и объркано, подбуждано от безразсъдни малцинства, чието главно умение е сплашването, и няма нищо общо с изразяването на общата воля. Това е замяната, гласувана във вторник от Националното събрание, на думите “баща” и “майка” от “родител 1” и “родител 2” в училищните формуляри.

Това е грозно: просто родител 1 и родител 2 е много по-малко красиво от баща и майка. Аз не съм родител 1 и родител 2 на моите деца, а техен баща и това понятие, колкото богато, толкова и дълбоко, е вкоренено в моята култура. Вероятно това е най-дълбокият корен на моята култура, първият от моите културни ориентири, най-старият, най-основополагащият:

аз съм син, имам баща и майка, аз съм баща, имам деца.

Аз ли съм единственият или всички бащи са като мен? Кои са тези депутати, които преименуват в безкрайно по-малко дълбока, забавна, прекрасна и тържествена моята роля спрямо децата ми и убиват правилната дума, за да обозначат мястото ми в семейството?

Родител 1, родител 2 е безвкусно, противно, административно,

изглежда сякаш излязло от номенклатура на Националния институт по статистика и икономически изследвания, която претендира да влезе в съкровищницата на речника. Този абсурден дублет превръща един административен формуляр в нова концепция на макроновите власти за произхода на човешкия живот на детето. Формулярът се опитва да стане плът, да създаде живот с подкрепата на народните представители.

Ясно разбирам, че за един формуляр винаги е било много тъжно да остане изолиран в ролята си на формуляр: доколкото се отнася до мен, аз отказвам да му придам божественото достойнство, за което претендира. Но ето народното представителство срещу мен, което иска да стане също толкова значимо като основополагащите митове, Природата, Библията. То решително преименува произхода…

Кога да очакваме литургията на Центъра за регистрация и ревизия на административни форми, канона на Съюза за възстановяване на вноските за социално осигуряване и семейни помощи, космическата сага на партия “Република напред!”? Необразоваността, безразсъдността, мерзостта и нетърпимостта, нужни, за да се стигне дотам, ще останат в летописите като най-ниската точка на парламентарния живот.

Това е тъжно и антирепубликанско:

огромното мнозинство от децата, включително и децата на разведените родители, се радват да имат баща и майка, които ги отглеждат и закрилят, обичат, уважават и ги смятат за късмет и дар. Фактът, че някои деца са в положение, при което онези, които ги закрилят и отглеждат не са двойка, състояща се от баща и майка, не отнема на майката и бащата правото да бъде назован правилно и точно статутът им спрямо техните деца.

Смисълът на общия интерес е случаите на хомосексуално родителство, които са малцинство, да бъдат третирани с уважение, учтивост и зачитане, а не мнозинството да не бъде назовано, да изчезне, да бъде заменено. Защото какво конкретно ще се случи, когато се попълва формулярът? Повече няма да имаме право да се наричаме баща или майка.

Не виждам защо хомосексуалните двойки родители да ми забраняват да се наричам баща.

Както и не виждам защо да не могат да запишат децата си в училище, упоменавайки се като “родител”.

Аз естествено искам да живея в мир в Републиката, стига да не ми налага терминология, която не е нито моя, нито на огромното мнозинство от французите. А точно такъв е случаят с този

идиотски закон.

Това е закон на изключване на мнозинството по един фундаментален въпрос; това е шедьовър на агресивната абстракция, типична за войнствения дух на пълно отричане на реалността. Ефектът е незабавен: тази поправка нервира, разделя, презира.

Защото, ако училището не ме смята за баща, защо да му поверявам детето си?

Именно като баща аз поверявам детето си на училището на Републиката.

По този въпрос народните представители имаха отлична възможност да оставят на администрацията грижата да отвори формулярите си за нови ситуации, възможно най-тактично и умело. Но ето че желанието да робуват на духа на времето доведе до този вот, който ще остане като нова битка, спечелена от войнствената глупост, дълбокия цинизъм и интелектуалното объркване срещу срещу общия интерес.

Авторът, Марен дьо Вири, е френски писател и литературен критик.

Превод от френски: Галя Дачкова