АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

1150 ГОДИНИ ОТ УСПЕНИЕТО НА СВ. КИРИЛ ФИЛОСОФ

Глаголица
14.02.2019 / 19:39

На Кирил Философ, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род като нов апостол, вечна памет! …

Тези думи са звучали в българските храмове в първата неделя на Великия пост, когато се е четял Синодикът на църквата. Споменаването на св. Кирил и св. Методий, както и на техните ученици е веднага след имената на владетелите от Първото българско царство. Това е оригиналната, българска част на Бориловия синодик, преведен от гръцки език във връзка със Събора против богомилите през 1211 г. Целта на този текст е да заклеймят с анатема еретическите учения и да отдаде дължимото на строителите на държавата и Църквата. След имената на византийските владетели, допринесли за утвърждаване на християнството, българският преводач е добавил имената на българските царе, започвайки с името на княз Борис I Михаил. Най-големите ценности, които са изтъкнати в текста, са: независимата държавна власт, старобългарските книги и богослужението на роден език.

На 14.02.2019 г. се навършват 1150 г. от кончината на св. Константин-Кирил Философ.

Смъртта застига един от най-бляскавите умове на деветото столетие на 42-годишна възраст в Рим. Погребан е с почести в църквата „Сан Клементе“. Две години по-рано св. Кирил е посрещнат с особена тържественост във Вечния град. Св. Кирил и св. Методий носят със себе си мощите на св. Климент Римски, които Кирил намира в Херсон. Успешното осъществяване на този дипломатически ход осигурява на двамата братя и на придружаващите ги ученици височайше внимание и почести. Те са посрещнати от папа Адриан II. Забележителният политически усет на двамата братя успява да извлече максимална полза от това събитие. Те са останали без подкрепата на новия византийски император Василий I Македонянин. Покровителят им и личен приятел на св. Кирил, патриарх Фотий, е детрониран от най-големия си противник – патриарх Игнатий. От този момент нататък светите братя вече не представляват нито византийската държава, нито Византийската църква. Занапред целта им е съхраняване на постигнатото и развитие на славянската писменост. И намират подкрепа в папската курия. Папата освещава славянските богослужебни книги в катедралата „Санта Мария Маджоре“, а епископите Формоза и Гаудеик ръкополагат придружаващите ги ученици в сан дякони.

Но да се върнем в началото на пътя на необикновената личност на св. Кирил. Двамата с брат му Методий са оставили с делото си ярка следа в европейската цивилизация.

Достоверните сведения са оскъдни. Двамата братя произхождат от благородно и уважавано семейство, което им дава възможно най-високо образование. Магнаурският възпитаник Константин известно време е библиотекар в храма „Св. София“, преподава и в школата, в която е учил. Още като юноша в Магнаура се среща с две от големите личности от епохата – бъдещият солунски митрополит Лъв Философ и бъдещият патриарх Фотий II са негови преподаватели. Високото образование и близостта до светските и духовните среди превръщат св. Кирил и брат му св. Методий в доверени дипломати и духовници, на които биват възлагани отговорни мисии. Девети век е векът на византийското мисионерство. Той е белязан от политика на своеобразен „византийски империализъм“, който цели чрез християнизация на близки и далечни народи да постигне едновременно няколко цели – духовна, културна и политическа доминация. Идеолог на тази политическа доктрина е патриарх Фотий. Две от отговорните мисии (Хазарската и Моравската) са поверени на св. Кирил и св. Методий. В Моравия целта е проповядване на Божието слово на славянски език. С това пратеничество Византия заявява амбициите си за влияние в традиционно смятаните за подчинени на Рим и немското духовенство земи на Средния Дунав. Именно това „навлизане в чужда територия“ е и формалното основание за преследванията, на които по-късно са подложени св. Методий и учениците на двамата братя. И двете мисии завършват с крах, но докато Хазарската мисия остава просто епизод от имперската политика на Византия, Моравската поставя основите, създали третата европейска цивилизация – цивилизацията на православното славянство. В Моравия двамата братя пристигат със славянска азбука и с преведени на говорим език богослужебни книги, които да помогнат на новопокръстения народ да приеме християнството.

В съответствие с изискванията на жанра и начина на изграждане на житиен текст изворите разглеждат появата на идеята и на самото създаване на първата славянска азбука (глаголицата) като проява на божествено озарение и дар свише. Така, едва научил волята на императора да се отправи за Моравия, за да проповядва на местното население Божието слово на разбираем славянски език, върху св. Кирил се изсипват от небето буквите и той започва да превежда Свещеното писание.

Не можем да не смятаме, че всъщност двамата братя са посветили години труд за създаването на глаголическите букви и за превода на първите богослужебни текстове, необходими за просвета на новопокръстените славяни. Вече две столетия поколения учени изразяват възторга си от съвършеното им творение. Отделни графични знаци отвеждат към различни писмени системи, но като цяло глаголицата е напълно оригинално творение на св. Кирил. Славянското наречие, което отразява тази първа славянска азбука, е езикът, който двамата владеят още от ранните си години – рупски говор от източнобългарски тип. Всеки звук от този диалект е получил свой писмен знак. Продължителната работа за създаването на азбуката е последвана от също така продължителна работа за превеждане на най-необходимите книги, свързани с богослужението. С това на практика е положено началото на създаването на нов книжовен език – старобългарския език. Логично е да се предположи, че тази дейност вече е била извършена, когато през 863 г. двамата братя и техни ученици се отправят към Велика Моравия като пратеници до моравския княз Ростислав. В този ред на мисли годината на създаването на глаголическите букви в „За буквите“ на Черноризец Храбър е по-логично да бъде разчетена не като 863, а (както смятат някои изследователи) като 855 г.

Първият голям удар за делото на двамата братя за християнизиране и просвета на славянския род е смъртта на св. Кирил в Рим през 869 г. Последвалите 16 години, натискът на немското духовенство, политиката на Константинопол и Рим изправят Моравската мисия пред все повече и повече изпитания и логично довеждат до нейния край след кончината на св. Методий през 885 г. Тя дава сигнал за прогонването на учениците и последователите на двамата братя от Моравия.

Кирило-Методиевото дело намира своето спасение в България. Княз Борис І приема в Плиска трима от учениците на двамата братя – Климент, Наум и Ангеларий. Далновидните управници на България прекрасно осъзнават мощното оръжие, което представляват плодовете на Кирило-Методиевото дело. Славянската азбука, богослужението на роден език, положеното начало на създаване на старобългарски в основата си книжовен език могат да помогнат новопокръстеното царство да се отърси от задушаващата прегръдка на Византия и вместо неизбежната културна асимилация да потърси нови хоризонти на развитие, които ще осигурят така необходимата му независимост и равнопоставеност. Старобългарският книжовен език и сътвореното на него се завръщат на родната си българска почва. 22-годишният период на Моравската мисия е отминал. Започва един от най-вдъхновяващите за поколенията периоди за българската култура – Златният век.

Затова нека кажем с признателност:

… На Кирил Философ, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род като нов апостол, вечна памет! …

проф. д-р Елка Мирчева

Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“

Българска академия на науките

 

 
 

Copyright © 2008-2021 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев