Кратък наръчник срещу демагогията

Има един сигурен начин да разгадаваме политическото говорене, пък и не само него. Той се състои в простичката хватка

да се научим да четем същественото

Бих искала да ви разкажа как я прилагам аз, опитвайки се да не ставам жертва на политически и журналистически манипулации. Ще ви дам следния пример:

Вчера един български депутат заяви в прав текст на собствената си страница, че всеки полицай трябва да може да използва оръжие срещу невъоръжен човек. Това му изявление до момента е харесано от 9400 души и споделено 700 пъти. Точните му думи са: „Полицаят трябва да има право на възпиращо прилагане на оръжието си при всяко физическо посегателство върху него.“ Това „възпиращо прилагане на оръжието“ и резултатите от него можем да наблюдаваме в САЩ, където през 2018 г. жертвите на полицейска стрелба са 998, като от тях 555 са имали огнестрелно оръжие, 184 – нож, 37 са шофирали, 33 са имали пистолет играчка, а за останалите 19% или не се знае дали и какво друго оръжие са имали, или се знае със сигурност, че не са имали никакво (47 души – 5%).

Не мисля, че хората, които са харесали изявлението на нашия депутат, осъзнават какво всъщност подкрепят. Те просто са обърнали внимание на аргументативната част и не са забелязали „рецептата“, предложена в последното изречение. И понеже аргументативната част винаги представлява или самата истина, или поне звучи правдоподобно, просто не забелязват същността на идеята, която им се предлага като решение на проблема. В този случай аргументацията на нашия депутат звучи правдоподобно и затова се радва на толкова широка обществена подкрепа.

Прави ми впечатление един интересен и трудно обясним феномен – когато на хората им се покаже директно „рецептата“ за съществуващ проблем, те инстинктивно виждат дали тя е полезна или вредна за тях. Когато в моите статии излагам на показ „решенията“, предложени от политици и работодатели, без изобщо да споменавам аргументацията им, хората веднага проявяват здрав разум, защото не се разсейват от добре звучащи обяснения. Това, от една страна, е обнадеждаващо, защото доказва, че хората имат вродена способност да отсяват доброто от лошото. От друга страна е и притеснително, защото невинаги е лесно да се прескочи „аргументацията“. Човек лесно може да повярва, че тя сама по себе си представлява „рецептата“. Но не е така.

Политическото говорене е изградено от 3 части: Първата е изложение на съществуващ проблем в обществото. Обикновено няма как да не се съгласим с нея, защото най-често тази част отговаря на реалността. Тя цели да привлече вниманието и да предизвика доверие. Втората е винаги една и съща – обещание, че говорещият има твърдото намерение да се справи с въпросния проблем. Третата е всъщност ключът към истината – говорещият предлага конкретни мерки за решаването на проблема.

От тези три части само последната е от значение. Първите не са нищо друго, освен метод да бъдем убедени

да приемем „рецепта“, която може да е насочена срещу собствения ни интерес

Разбира се, понякога се предлагат решения, полезни за нас. Такива трябва да се подкрепят. Проблемът е, че не винаги успяваме да ги видим, защото сме се отучили да разчитаме предлаганите „решения“. Изгубваме се в „аргументацията“, вярвайки, че след като някой посочва проблема, той е честен и ще посочи и правилното решение.

Точно обратното е – всяка демагогия по необходимост ТРЯБВА да стъпи върху истината, тоест да посочва проблем, който всички виждат. Ако политикът тръгне да ни убеждава от самото начало, че черното е бяло, ние просто ще спрем да го слушаме. Ето защо номерът е да не обръщаме внимание на добре звучащите истини, а да се концентрираме единствено върху предлаганите ни „решения“.

Пример:

Рецепта: „Минималната заплата не трябва да се вдига“

Аргументация: Производителността в България е по-ниска спрямо средната за ЕС (истина); ще изгубим конкурентоспособност (истина); не можем да си позволим да плащаме повече (за някои фирми е истина, за други – лъжа).

Ефект от рецептата: Неспирен поток от българи към Терминал 2.

Мои забележки: Производителността зависи изцяло от предприемача – ако той не закупи трактор, работникът с мотиката винаги ще е по-малко производителен, въпреки че се поти повече от тракториста. Освен това назначенията във фирмата зависят от работодателя и той трябва да носи отговорност, ако подбира неправилно персонала си. Но медии и работодатели ни убеждават, че за ниската производителност трябва да плаща работникът. Накрая, не смятате ли, че ако някой не може да си позволи да плаща достойни заплати, то трябва да затвори бизнеса си и да стане на свой ред наемен работник?

Вярвам, че съм сред малкото хора, които имат страстта и времето да четат всички предизборни програми. И мога да ви уверя, че досега всички партии (с изключение на една) винаги са си ги изпълнявали. Въпреки това гласоподавателите вярват в точно обратното. Защо? Защото просто не са се концентрирали върху конкретните политики, които партиите обещават да приложат. Вместо това хората виждат в програмите единствено аргументативната част – какви проблеми имаме с бедността, неравенството, безработицата, неработещата социална държава.

В това отношение всички партийни програми са еднакви – в началото те посочват реални проблеми, които всички виждат. Обаче в частта с „рецептите“ или изобщо не предлагат такива, или предлагат абсурдни и противоречащи на интересите на мнозинството решения, които задължително водят до пагубни резултати. Ярък пример е „Визия за България“, която в аргументативната си част критикува ширещите се бедност и неравенство, а „рецептите“ ѝ са изцяло в интерес на бизнеса – главния виновник за бедността и неравенството.

Тайната е да се стараем да откриваме „рецептите“ в политическото говорене и да се концентрираме само върху тях. Намират се в края на всяко едно изложение, обикновено в изречение или две. Упражнението е забавно, но и малко страшничко.

Защото с този метод много бързо ще открием, че в България всички предписани „рецепти“ са опасни. Повечето от тях са подобни на онзи призив да се позволи на въоръжения да стреля по невъоръжени.

Познайте от коя страна на дулото се намираме ние.

Даниела Пенкова

http://24may.bg/2019/01/31/%d0%be%d1%82-%d0%ba%d0%be%d1%8f-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%83%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%bd%d0%b8%d0%b5/