Във всяко четвърто семейство, обучено за приемна грижа, няма деца. Това сочат данните на Агенцията за социално подпомагане от края на декември 2018 година. От вписаните в регистъра 2167 приемни семейства, 540 нямат деца, за които да се грижат. Регионите с преобладаващ висок месечен процент незаетост на приемни семейства са едни и същи през последните три години. Такива са например областите Благоевград и Търговище. Същевременно стотици деца продължават да живеят в институции.

Приемната грижа не е еднакво развита в различните региони на страната. Най-голям е броят на приемните семейства във Варна - там са утвърдени 150 приемни родители, а на другия полюс е София област, където те са 20. Според изпълнителния директор на Националната асоциация за приемна грижа Александър Миланов е притеснително, че в толкова много приемни семейства няма настанени деца:

"В приемните семейства са инвестирани немалко средства за обучение, развитие и подкрепа. За нас е притеснително, че това за някои семейства е за много дълъг период от време. Приемните родители са на граждански договори. Ако те имат настанено дете, получават и заплата, и някаква друга подкрепа. Следователно почти 500 приемни семейства са обречени на това да не получават доходи, въпреки че те качествено досега са полагали грижа за деца в риск."

В страната продължава да се търсят нови приемни семейства, което не е проблем, но трябва се реши въпросът със семействата, в които не са настанени деца, смята Миланов. "Социалните служби най-често споделят, че проблемът е в профила, т.е. това, което приемното семейство е заявило като възможност да гледа конкретно дете, не отговаря на реалните потребности“, допълва той. Това обаче, по думите му, не може да бъде причина, тъй като когато даден профил не съвпада, трябва да се направят усилия да се обучи семейството, за да се съобразят потребностите в конкретния регион.

Трябва да се промени алгоритъмът за избор на приемни родители, за да бъдат обхванати повече деца

Александър Миланов посочва, че приемните семейства трябва да се мотивират да приемат деца, различни от техния предпочитан профил за дете.

54-годишната Мария Бойкова от Пазарджик, отглежда вече трето дете като приемна майка. В момента се грижи за четиримесечно бебе. "Не само аз, ние цялото семейство сме изцяло отдадени на грижата за детенцето, което е в момента настанено вкъщи", споделя тя. Мария е предпочела профил на новородено дете. „Предлагайки на други семейства новородено, явно не биха се справили или нямат нужната мотивация за отглеждането на такава възраст детенце."

"Цялата държава и всички граждани сме „за“ закриването на домовете. Много различно е отглеждането на едно дете в семейна среда, както е различно отглеждането в дом“, допълва Мария Бойкова.

Възнаграждението за професионалните приемни семейства за отглеждането на едно дете е 150 процента от минималната заплата, за две - 160, а за три -170 на сто. Освен това, в зависимост от възрастта на детето има и средства за издръжка, която се вмества в между три и половина и четири пъти размера на гарантирания минимален доход от 75 лева. За дете с увреждане има и добавка от 1,2 пъти на този доход.

Децата в приемни семейства след време се връщат или при биологичните семейства, или ги осиновяват. "Остават завинаги дълбоко в нашите сърца. Те завинаги остават нашите дечица, по-малките ни рожбички. Трудно е, но сме обучени. Като професионално семейство идва момента на раздялата и продължаваме напред“, казва още приемната майка Мария Бойкова.

Средномесечната незаетост на приемните семейства е около 20%

Приемната грижа е услуга, която се предоставя от проекта на Агенцията за социално подпомагане "Приеми ме" в партньорство с близо 150 общини и се финансира по Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Ръководителят на проекта Огнян Христов уточни, че средномесечната незаетост на приемните семейства е около една пета, или около 20%.

„Приемното семейство, макар и професионално, не може да бъде третирано като обичайния тип професия, която хората упражняват. Динамиката, процедурите за настаняване в приемни семейства са предпоставка за тази незаетост“, отбелязва той.

Приемното семейство трябва да е подходящо за профила на конкретно нуждаещо се дете в риск и за специфичните му потребности. Според Христов, всяко настаняване в приемно семейство се прави след внимателно проучване. "Много важно е преди детето да бъде настанено, то да бъде адаптирано предварително, подготвено за това, което му предстои. От друга страна трябва да се подготви и приемното семейство за приемането на това дете с неговите специфични потребности. Не става така - взимаме едно дете и го настаняваме в едно приемно семейство."

За профилирането на професионалните приемни семейства се търсят подходи, защото това е проблем още от старта на проекта. "Все още продължава да е водещо преди всичко желанието на кандидатите за приемни родители, които заявяват: ние искаме да се грижим за дете примерно от 3 до 7 години. И оттук натам тяхната оценка и подготовката им, за да станат приемни родители, върви в тази посока. Ако в момента се наложи да се настанява дете, което е извън този профил, то не може да бъде настанено в това приемно семейство, тъй като то е с ясно заявен профил и така е регистрирано."

Експертите обаче смятат, че не е целесъобразно това да е водещо при определянето на профила на приемния родител. Основната оценка за качествата на кандидатите за професионални родители трябва да идва от специалистите, които обучават и оценяват приемни семейства, подчертава Огнян Христов. „Специалистите могат да преценят показаните способности, нагласи и качества на кандидата за приемен родител за какъв тип деца са най-приложими. Желанието, разбира се, има значение. Трябва да се постигне компромис между двете неща.“

Въвежда се планиране на приемната грижа за едногодишен период за всяка област, съобщи Христов.