Сега е добър момент да обмислим дали има победители в резултат от така наречената „революция на достойнството“. Това пише Елиезер Котляр в колонка за израелското издание The Jerusalem Post, представена без редакторска намеса от Агенция "Фокус".

Ситуацията в Украйна продължава да заема първите страници на глобалните медии. Предстоящата петгодишнина от трагичните събития на Площада на независимостта (известен като „Майдан“ в Киев през януари-февруари 2014 година, които доведоха до насилствен преврат, сега подтиква много политици на Запад да погледнат по-отблизо причините и последствията от Майдана и да преосмислят какво се случва в Украйна от по-реалистична гледна точка.

Сега е добър момент да обмислим дали има победители в резултат на така наречената „революция на достойнството“.

Очевидният губещ от тази политика е украинският народ, който в резултат от действията на сегашното украинско правителство загуби част от територията на Украйна, бе въвлечен в кървав конфликт в Донбас и сега е на прага на тотално обедняване, докато Украйна потъва в хаос и беззаконие. Западните държави също са от губещата страна, защото буквално са се превърнали в заложници на безумния радикализъм, изповядван от украинските власти и сега са принудени да понасят икономически загуби заради влошаването на отношенията с Русия.

Все повече западни политици, дипломати и медии вече разбират, че лозунгите „борба за демокрация” и „борба с корупцията”, които бяха толкова активно подкрепяни от западните правителства и медии през 2014 г., и служеха като знамена на „революцията“, всъщност са били манипулация и провокация от исторически мащаб. Тези лозунги бяха използвани за узурпиране на властта и организиране на широко политическо преследване на дисиденти и политически съперници.

Тук има пряка аналогия със събитията от 1989 г. в Румъния, които едва сега са официално и обективно оценени от Главната прокуратура на Румъния - бивши високопоставени служители, дошли на власт в резултат на „румънската революция“, бяха обвинени в престъпления срещу човечеството. Румънската прокуратура заключи, че „през декември 1989 г. в страната е създадена атмосфера на„ тотална психоза ”с помощта на дезинформация, която е довела до хаотични насилствени действия и противоречиви военни заповеди. В резултат на това, в рамките на няколко дни след 22 декември 1989 г., 862 представители на бившото правителство бяха убити, а 2 150 души бяха ранени или подложени на тормоз“.

Очевидно румънският сценарий беше възприет като план за събитията, които се случиха в Украйна през зимата на 2014 г. Узурпацията на властта от страна на „революционерите“, опит за намиране и убиване на сегашния президент, преследване на представители на сваленото правителство след преврата - всички тези точки съвпадат точно с новините от Румъния през 1989 г. и от Украйна през 2014 г.

В своите показания и интервюта за събитията от зимата на 2014 г., първият украински президент Леонид Кравчук потвърди, че през февруари 2014 г. е знаел за плана „Чаушеску”, който предвиждал убийство на президента Янукович по онова време.

Организаторите на преврата през 2014 г., които после дойдоха на власт, действаха по-усъвършенствано от румънските си „колеги“ през 1989. Без да се смущават от загубата на човешки животи, те организираха стрелба по протестиращите и служителите на правоприлагащите органи, за да дискредитират властите и тогавашния президент Янукович. Този въпрос се потвърждава от множество разследвания, проведени от редица американски и европейски журналисти.

Впоследствие лидерите на Майдана използваха хаоса на събитията и убедиха властите на западните страни да наложат санкции на представителите на сваленото правителство, за да ги изолират напълно от външния свят. А в Украйна тези, които работеха в сваленото правителство, веднага станаха обект на наказателни дела и специални закони, които пряко хвърлят вината за някои престъпления върху тях без съдебен процес или разследване.

Добър пример е положението на президента Виктор Янукович, който е демонизиран ежедневно и обвиняван в различни престъпления от украински и световни медии през тези пет години.

Янукович и неговата политика имаха подкрепата на десетки милиони украинци от много години. Той олицетворява становището и е идеологически лидер за поне половината от народа, и определено ключов политик от най-гъсто населения регион на Украйна - Донбас, който също дава една четвърт от БВП на страната. Очевидно е, че основната роля на неговото преследване е потискане на онези, които не са съгласни с насилието и хаоса, последвали революцията от 2014 г., и които се противопоставят на сегашното правителство. Това е очевидна вендета на победителите срещу губещите.

В продължение на пет години нито една държава в света не е потвърдила съществуването или е замразила някакви активи, принадлежащи на президента Янукович. Нито един съд по света не е издал обвинителен акт срещу него. Единственото наказателно дело, което украинските власти започнаха срещу Янукович, в тяхната крайно безнадеждна ситуация, е очевидно политическия процес за т.нар. „държавна измяна“.

Според много украински и международни юристи, този съд е станал фарс и подигравка с правосъдието и е част от безпрецедентното, систематично и организирано политическо преследване.

Всъщност, политическите репресии срещу Янукович и представители на бившoто правителство станаха официалната идеология на сегашното украинско правителство. Репресиите са основната част от плана на Порошенко за промяна на политическия дневен ред в страната и за отклоняване на общественото внимание от икономическите му провали, политиките на разделяне и нежеланието да се върне мирът в страната и да се постигне споразумение с Донбас. Украинските власти продължават дезинформационната кампания, която започнаха през 2014 г., за това какво се е случило на Майдана и последващите действия, включително предизвикването на война, корупция от безпрецедентен мащаб и масовото осиромашяване на украинците.

Дойде време за обективна и достоверна оценка на случващото се в Украйна. Здравият разум и демократичните норми трябва да се върнат както в украинската политика, така и в начина, по който тя се възприема от Запада.

Продължаващите политически репресии нямат нищо общо с върховенството на закона и демократичното бъдеще на Украйна и трябва незабавно да спрат. Това становище постепенно става доминиращо сред истинските приятели на Украйна в САЩ и ЕС.

В този дух, в края на 2018 г., Ерусалимският патриарх Теофил III изпрати писмо до президента Порошенко с молба за помирение и го призова да спре политическото преследване на президента Янукович. Той призова също бившият президент да участва в мирния процес в Донбас. Като се има предвид, че процесът в Минск е в безизходица, а размерът на негативността в отношенията между Украйна и Руската Федерация надхвърли всички разумни граници, участието на Янукович в мирния процес може да бъде ефективна възможност за постигане на примирие, и най-важното - помирението между украинската нация.

Тази концепция се разглежда сериозно в Белия дом. На неотдавнашната среща на сенаторите от Републиканската партия, те потвърдиха, че най-важната задача на президента Порошенко е възстановяването на мира и започването на процес на помирение. Неговите избиратели чакаха 5 години тези решения от него. Не може да има извинение за неспособността да бъдат постигнати тези резултати.